Примката на совата
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Примката на совата». Краткое содержание книги:
Бош е едновременно полицаят, който извършва ареста, и основният свидетел в процес, който е вдигнал градуса на холивудските медии.
Междувременно бившият агент от ФБР и колега на Бош Тери Маккейлъб е извикан на помощ от полицейското управление в Лос Анджелис. Тери е специалист по особено тежки престъпления. Неговият случай се преплита с разследването на Бош, което поражда тежък конфликт между двамата мъже.
— Загубихте ли съзнание, докато обвиняемият ви душеше?
— Да.
— Какво си спомняте след това?
— Свестих се в леглото му.
— Той беше ли там?
— Не, но чувах шума на душа. В банята, до спалнята.
— Какво направихте?
— Станах да се облека. Исках да изляза, преди той да се върне.
— Дрехите ви бяха ли там, където ги оставихте?
— Не. Открих ги в торба — пазарска торба — до вратата на спалнята. Извадих бельото си и го облякох.
— Носехте ли дамска чантичка тази вечер?
— Да. И нея открих в торбата. Но беше отворена. Надникнах вътре и видях, че е извадил ключовете. Аз…
Фоукс възрази, че отговорът се основава на недоказани предположения. Съдията го подкрепи.
— Видяхте ли обвиняемия да вади ключовете ви от чантата? — попита Лангуайзър.
— Не. Но преди това те бяха в чантата ми. Аз не съм ги вадила.
— Добре, значи някой — не знаете кой, защото по това време сте били в безсъзнание на леглото — е извадил ключовете ви. Така ли е?
— Да.
— Добре, къде открихте ключовете си, след като разбрахте, че не са в чантата?
— На бюрото му, близо до неговите ключове.
— А след това се облякохте и излязохте, така ли?
— Не. Толкова се страхувах, че грабнах дрехите, ключовете, чантата и изтичах навън. Облякох се на тротоара. После побягнах по улицата.
— Как се прибрахте?
— Уморих се да тичам. Дълго вървях по „Мълхоланд Драйв“, докато стигнах до пожарната, където има телефонен автомат. Поръчах такси по телефона и се прибрах с него.
— Повикахте ли полицията, след като се прибрахте?
— Не.
— Защо, мис Кроу?
— Ами… по две причини. Когато се прибрах, Дейвид тъкмо оставяше съобщение на телефонния ми секретар и аз вдигнах слушалката. Той се извини и каза, че се увлякъл. Каза, че чрез душенето искал да засили сексуалното ми удоволствие.
— Повярвахте ли му?
— Не знам. Бях объркана.
— Попитахте ли го защо е прибрал дрехите ви в торба?
— Да. Той каза, че смятал да ме откара в болница, ако не се свестя, докато излезе от банята.
— Попитахте ли го защо е сметнал за необходимо да се изкъпе, преди да откара в болница една припаднала жена?
— Не попитах.
— Попитахте ли го защо не е викнал линейка?
— Не, не се сетих.
— Каква беше другата причина да не повикате полиция?
Свидетелката сведе поглед към преплетените си ръце.
— Ами… притеснявах се. След като той позвъни, вече не знаех какво точно е станало. Нали разбирате, дали е искал да ме убие… или да засили удоволствието ми. Не знам. Толкова много се пише за сексуалните извращения в Холивуд. Помислих си, че съм… знам ли? Че съм задръстена и старомодна.
Тя продължаваше да гледа надолу и по бузите й плъзнаха още две сълзи. Бош видя как едната остави влажно петно върху яката на копринената й блуза. Лангуайзър продължи с много тих глас:
— Кога съобщихте на полицията за онова, което се случи между вас и обвиняемия?
Анабел Кроу отговори още по-тихо:
— Когато прочетох, че е арестуван за убийството на Джоди Кремънц, извършено по същия начин.
— С детектив Бош ли разговаряхте?
Свидетелката кимна.
— Да. И разбрах, че ако бях… ако бях повикала полицията през онази нощ, може би тя нямаше да е…
Тя не довърши. Грабна книжните кърпички и се разплака с пълна сила. Лангуайзър каза на съдията, че няма повече въпроси. Фоукс заяви, че желае да разпита свидетелката, но вероятно ще е по-добре това да стане, след като тя се съвземе. Съдия Хютън одобри идеята и обяви петнайсет минути почивка.
Бош остана в залата да гледа как Анабел Кроу постепенно изпразва пакетчето с кърпички. Когато свърши, лицето й вече не изглеждаше красиво. Беше изкривено и зачервено, с подпухнали очи. Бош смяташе, че е говорила убедително, но още не бе минала през Фоукс. От кръстосания разпит зависеше дали съдебните заседатели ще повярват на всичко казано досега.
Когато се върна в залата, Лангуайзър каза на Бош, че отвън някой искал да разговаря с него.
— Кой?
— Не попитах. Просто на минаване чух как спори с охраната. Не го пускат.
— Черен ли беше? С костюм?
— Не, скромно облечен. С яке.
— Дръж Анабел под око. И гледай да намериш отнякъде още кърпички.
Той стана и тръгна към изхода през потока от хора, които се връщаха след края на почивката. Ненадейно насреща му се изпречи Руди Таферо. Бош се опита да заобиколи отдясно, но Таферо отстъпи в същата посока. Още два пъти опитаха безуспешно да се разминат и частният детектив се усмихна широко. Накрая Бош спря и изчака, докато Таферо мина, край него.
Огледа се из коридора, но не видя познато лице. После Тери Маккейлъб излезе от тоалетната и двамата си кимнаха. Бош пристъпи до перилата пред един от високите прозорци с изглед към площада. Маккейлъб се приближи.