Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Той е с нас — обясни кратко на полицаите. — Вие сте Гуднайт, нали? Аз съм О’Донъл.
— Да, добре. Какво прави тя, по дяволите? Какво правиш? — развика се ядосано той, а очите му се присвиха от дима.
— Влизам вътре. Обучена съм да го правя — Рина нагласи шлема си.
— Най-добрата огнеборка сред полицаите — обади се един от пожарникарите и тя му се усмихна.
— Благодаря, миличък. Истинска музика за ушите ми. Ще ти обясня после. Трябва да вървя.
Преди Бо да успее да изрази някакъв протест, О’Донъл го потупа по рамото.
— Тя знае какво прави — рече, като посочи с брадичка Рина, запътила се към сградата с още двама мъже. — Квалифицирана е.
— Но нали дузина, че и повече от тези момчета вече са вътре? Какъв е смисълът?
— Смисълът е разкриването на подпалвача. — Над тях димът се носеше на кълбета и О’Донъл се разкашля. Задържа ръката си върху рамото на Бо и го дръпна встрани на по-чист въздух. — Потушаването на пожара може да унищожи напълно доказателствата. Сега тя ще влезе и ще може да ги види, преди да бъдат унищожени. Някой е запалил този пожар заради нея. Рина не е от хората, които ще обърнат гръб и ще побягнат. Работела е с тези момчета и преди. Повярвай ми, те нямаше да я пуснат, ако не знаеха, че може да се справи.
— Да е само ченге, не е ли достатъчно? — промърмори Бо, а О’Донъл показа зъбите си в усмивка.
— Достатъчно е, но тя е ченге по пожарите. Знае повече за този негодник, отколкото всеки друг, с когото съм работил. Пожара имам предвид — обясни О’Донъл, тъй като Бо го погледна озадачено. — Това момиче познава пожара. Познава огъня. А сега ми кажи ти какво знаеш.
— Всъщност нищо. Ходихме на мач, върнахме се у тях. Някой й се обади по телефона.
Сега не сваляше очи от горящата сграда — тълпата да върви по дяволите! — докато сърцето му биеше забързано в гърлото в напрегнато очакване да я види да излиза.
— Тя ми разказа. Някакъв мъж й се обаждал три пъти, споменал името й. Мобилните телефони били дублирани. Този път й казал, че имал нещо за нея тук. Когато пристигнахме, пожарът вече гореше с пълна сила.
— Ти как успя да тръгнеш с нея?
Той обърна очи към О’Донъл.
— Иначе трябваше да ме застреля, но явно не искаше да губи повече време в спор с мен.
Този път О’Донъл се разсмя и го потупа приятелски по рамото.
— Тя каза ли ви, че бе написал „изненада“ на входната врата?
— Да, всичко ми разказа — инспекторът извади пакетче дъвка от джоба си и предложи на Бо. — Всичко ще бъде наред, нищо няма да й се случи — увери го и пъхна две дъвки в устата си. — Защо не ми кажеш колко време бяхте на мач с моята партньорка?
Вътре Рина се движеше през гъстата завеса от дим. Можеше да чуе собственото си дишане, засмукването на кислород от бутилката и пукането на пламъците, които още горяха.
Търсенето на жертви продължаваше, но, слава Богу — нямаше такива.
Докато напредваше през дима, Рина си помисли, че на негодника му е лесно. Имал е достатъчно време да планира и да подпали пожара на мястото. От онова, което виждаше, можеше да заключи, че е аматьор, толкова просто изглеждаше. Или да помисли, че подпалвачите са деца или някой скитник.
А той не беше такъв. Беше сигурна, че не е, въпреки използването на основни средства като бензин и восъчна хартия.
Трябваше да открие повече.
Пожарът беше пълзял надолу, благодарение на използваните запалителни материали. Но първоначалното огнище е било като факел, главно заради телефонното обаждане, което я бе довело тук.
Значи негодникът не е имал намерение да разруши сградата.
На втория етаж температурата и гъстотата на дима се увеличиха и Рина не се съмняваше, че е открила още една точка на възпламеняване. Мяркаха се силуетите на мъжете, движещи се през мъглата от дим като героични призраци.
Тук също имаше остатъци от подпалки и „ремаркета“. Рина събра овъглените остатъци от кибрит, прибра ги в торбичката и отбеляза мястото, на което бяха намерени.
— Добре ли си, колега?
Тя вдигна палец към Стив.
— Открих следи на източната стена. Втора точка на възпламеняване, така мисля — неговият и нейният глас звучаха тенекиено и напрегнато. — Огънят се е просмукал през тавана ето тук — посочи с ръка. — Избухнал е ето там. Подпалвачът вече е бил далеч.
Тръгнаха заедно, документираха доказателствата, записваха, изкачваха се във все още живото сърце на пожара.
Пламъците ближеха стените, а мъжете ги задушаваха. Огънят танцуваше над главите им по почернелия овъглен таван с гърлен рев, който винаги караше по гръбнака й да преминават леденостудени тръпки.