Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Младата жена дружелюбно се усмихна и заяви:
— Ти си актьор и то много добър, според критиците. Наскоро прочетох една статия и авторът й твърдеше, че като изговаряш репликите, дори най-лошият текст звучи убедително. Но сега думите ти съвсем не са убедителни.
— Колко пъти ще ми задавате едни и същи въпроси? — Той се обърна към адвокатката си. — Докога ще трае този тормоз?
— Имаме право да прекъснем разпита по всяко време — напомни му защитничката — русокоса жена с остри черти и студени очи. — Не си длъжен да даваш допълнителни показания.
— Права сте — изчурулика Ив. — Можем да спрем и да се върнеш в ареста, Джъстин. Нямаш право на освобождаване под гаранция, когато си заподозрян в употреба на наркотици. — Приведе се и го изгледа право в очите. — Нито пък когато си обвинен в убийство.
— Клиентът ми не е обвинен в никакво престъпление, само е заподозрян в притежаване на дрога. — Адвокатката надменно изгледа Ив. — Не разполагате с никакви доказателства, лейтенант, всички го знаем.
— Всички знаем и това, че вашият клиент, образно казано, всеки момент може да политне от ръба на стръмна скала. Нима искаш да паднеш сам, Джъстин? Струва ми се адски несправедливо. В момента тече разпит на приятелите ти. Какво ще правиш, ако решат да те натопят?
— Не съм убил никого. — Актьорът погледна към вратата, после към огледалото. Знаеше, че го наблюдават и за пръв път в живота си не знаеше как да омагьоса публиката. — Никога не съм чувал за хората, които споменахте.
— Но не отричаш, че си познавал Пандора.
— Разбира се, че я познавах.
— Бил ли си в дома й в нощта, когато са я убили?
— Колко пъти трябва да повтарям, че бях? Слушай, тя лично ни покани с Джери. Изпихме по няколко питиета, после дойде онази жена и направи скандал. Пандора побесня и стана нетърпима, затова побързахме да си тръгнем. Често ли с госпожица Фицджералд използвате задния вход на сградата, където живееш?
— Правим го, за да се отървем от любопитните репортери — настоя актьорът. — Сигурно ще ме разбереш, ако знаеш какво е журналистите да те преследват дори в тоалетната.
Ив, която доста се беше напатила от представителите на медиите, широко се усмихна и заяви:
— Странно, досега и двамата не сте избягвали репортерите. Може да звучи цинично, но всъщност дори бих казала, че сте ги ухажвали. А сега отговори откога Джери взема „Безсмъртие“?
— Не зная. — Той отново извърна поглед към огледалото, сякаш очакваше режисьорът да извика „стоп“ и да прекъсне сцената. — Казах ти, че нямам понятие какво съдържа питието.
— Бутилката е стояла в хладилника ти, но не си знаел какво има в нея. Никога ли не си опитвал от съдържанието й?
— Дори не съм я докосвал.
— Това е пълен абсурд, Джъстин. Сигурна съм, че ако видя някакво питие в собствения ми хладилник, ще се изкуша да го опитам. Освен ако ми е известно, че е отровно. Знаел си, че „Безсмъртие“ е бавно действаща отрова, нали?
— Не беше… — Той млъкна и задиша на пресекулки. — Не знам нищо за питието.
— „Безсмъртие“ претоварва нервната система. Въздействието му е бавно, но смъртоносно. Видях как наля на Джери от питието и й подаде чашата. Това е равностойно на убийство.
— Никога не бих причинил зло на Джери — избухна той. — Обичам я и никога не бих я наранил!
— Нима? Неколцина свидетели ще потвърдят, че на втори юли си ударил госпожица Фицджералд, когато сте се намирали в гримьорната й.
— Не съм… И двамата изпуснахме нервите си… — Репликите се объркаха в главата му, очевидно не можеше да си спомни какво трябва да каже. — Беше недоразумение.
— Ударил си я по лицето.
— Да… не. Вярно е… скарахме се.
— Скарали сте се, а ти си ударил любимата жена толкова силно, че си я съборил на земята. Все още ли й беше сърдит, когато снощи тя дойде в апартамента ти? Затова ли й поднесе чаша с бавно действаща отрова?
— Това не е отрова! Никога не бих причинил зло на Джери. Никога не съм й се сърдил!
— Вярвам ти, Джъстин — промълви Ив, отново се приведе и нежно докосна треперещата му ръка. — Сигурна съм, че не си я и ударил. Всичко е било добре изиграна сцена за пред хората. Не си човек, който би зашлевил плесница на любимата си.
— Не съм… аз… — Актьорът безпомощно я изгледа и Ив осъзна, че се е предал.
— Участвал си в много криминални филми и знаеш как да имитираш нанасянето на удар. Точно това си направил тогава, нали? С Джери сте се престорили, че се карате. Но ти дори не си я докоснал. — Гласът й беше ласкав, изпълнен със съчувствие. — Насилието ти е чуждо, нали?
Актьорът стисна устни и недоумяващо погледна към адвокатката си. Тя вдигна ръка, за да прекрати временно разпита и зашепна на Джъстин.