Дневен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Васильев Владимир Николаевич
- Серия: Патрулите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневен патрул». Краткое содержание книги:
Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул.
Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да черпят от живота, а не да дават.
И тогава може би ще разберете, че не всичко във вечната война между Доброто и Злото е толкова просто.
Яри пръв забеляза Различния.
— Виж!
Близо до изхода към пистите, на барплота седеше Светъл маг и пиеше кафе от тъмнозелена чашка. До високо столче беше оставена полупразна пътна чанта.
Известно време Яри и Райво изучаваха аурата на Различния — той беше абсолютно уравновесен и контролираше прекрасно емоциите си. Със сигурност ги беше забелязал, но с нищо не го показа.
— Нима никога няма да ни оставят на мира? — въздъхна Райво.
— Мислиш ли, че ни следи?
— Разбира се. — Райво звучеше доста уверено. — Нали сме задължени да отидем на заседанието на Трибунала? А московският Нощен патрул е длъжен да се убеди, че освободените свидетели са отпътували за Прага. Ще видиш, че ще ни съпроводи до самия самолет.
— Но дотогава има почти пет часа!
— Че закъде да бърза Различният? Нали е на работа?
Към тях се присъедини Юха с билетите. От него слабо полъхваше на магия — разбира се, вече нямаше билети за настоящия ден, наложи се да му дадат от резервираните, заради което бе принуден да въздейства и на касиерката, и на началниците на летището.
— Ето, вземете… — започна той и млъкна. Погледна внимателно Братята и настръхна. — Какво става?
— Виж. Там, на бара, пие кафе.
Юха погледна към бара и видя.
И точно в този момент в тюркоазената аура се появи тъмночервена ивица.
— Вълнува се — отбеляза Яри.
— Още един Различен! — каза Райво. — Ей там, при изхода!
Наистина, точно до стъклените врати стоеше мургав пълен мъж на видима възраст малко над трийсет. С едната ръка бършеше челото си с носна кърпичка, а в другата държеше до ухото си мобилен телефон. При това мълчеше, очевидно изслушвайки нечии подробни инструкции. До него беше оставено малко дипломатическо куфарче.
Този Различен беше Тъмен маг.
— И тези ни следят — промърмори Райхо.
— За какво сме им изтрябвали? — усъмни се Юха. — Не може ли Различните да си имат своя работа в международното летище на Москва?
— Бъди бдителен, Братко! — напомни му Яри. — Фафнер се натъжава и се тревожи от лекомислието…
Юха си помисли, че след бездарно провалената операция с пренасянето на Нокътя в Москва възроденият Фафнер би трябвало да изпепели и четиримата. По-точно тримата оцелели. Но, както обикновено, не каза нищо на глас.
През това време Светлият допи кафето си, хвърли недоволен поглед към Тъмния и тръгна някъде в посока на ресторанта. Аурата възвърна тюркоазения си цвят, с едва забележими тъмночервени следи на мястото на ивицата отпреди малко.
А Тъмният продължаваше да разговаря по телефона. По-точно — да слуша.
— Искат да се уверят, че ще отлетим! — повтори проницателният Райво. — И ние самите ще се радваме, какво да правим тук?
Но Райво грешеше.
Светлият маг се разходи из летището, после отново се върна на бара, взе си кафе, извади някаква книга и започна да чете. След като свърши разговора си, Тъмният се приближи към касата и Братята доловиха следа от магия. Доста силна — около четвърта степен.
— Какво прави той там? — притесни се Райво. — Също си взима билет? Така ли? Юха, дали той няма да се опита да ни попречи?
— Защо? — учуди се Юха. — Вижте!
Тъмният маг се отдалечи от касата с билет в ръка.
— Анулирали са нечий продаден билет! — досети се Райво. — Виж ти! Ще стане скандал…
На регистрацията наистина избухна скандал, след около четири часа, когато всички се бяха наредили на една и съща опашка. Всички до един, включително и Светлият. Изведнъж съобщиха учтиво на един от пътниците, че са му продали билет по погрешка, че авиокомпанията се извинява и му предоставя билет в бизнес класата за следващия полет…
Тъмният маг наблюдаваше недоволния пътник, сякаш нищо не се е случило. Изглежда, даже се усмихваше. Виж, на Братята на Регин не им беше до усмивки — и Тъмният, и Светлият щяха да летят в един и същ самолет с тях.
— Решили са да ни съпроводят до самата Прага — реши най-накрая Райво. — Отнасят се сериозно към работата.
Юха поклати глава.
— Не, братко. Не. Нещо тук не е наред. Ще видите — пак ще си имаме работа с тях…
ГЛАВА 1
Хесер извика Антон привечер, когато аналитиците и техническите сътрудници вече си тръгваха, а оперативните работници, на които им предстоеше дежурство тази нощ, тъкмо бяха започнали да пристигат в щаба. В коридора на втория етаж ухаеше на току-що сварено кафе, топли кифлички с канела, лек, ароматен тютюн — през тази година сред почти целия състав на Нощния патрул беше станало модерно да се пуши лула. Дори жените никога не се разделяха с лулите си. Антон вече от година не работеше в информационния център, вместо него началник на компютрите и момичетата-операторки стана Толик. Един маг второ равнище — а Антон през пролетта беше достигнал именно второ равнище — има прекалено голяма сила, за да си седи в креслото, да трака по клавиатурата и да изглажда програмите.