Джими Ръчицата
- Автор: Фийст Реймънд, Стърлинг Стив
- Серия: Legends of the Riftwar #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джими Ръчицата». Краткое содержание книги:
— Магия е — промълви той и Джими настръхна. — Забранена магия. Човекотърсач. Обвързана е с кръв, кост и семе. — Пръстът му погали кристала над иглата. — Виждаш ли? Тази игла е кост от мъртво бебенце, добито в тъмна безлунна доба…
Старата жена изхлипа, потръпна и се сви още повече в прегръдката на мъжа си.
— … а косъмът е на човека, когото искаш да намериш, или на близък родственик. Майка или баща, или и двамата, ако искаш да намериш детето им. Бих казал, че точно такъв е случаят: ти каза, че момчето било русокосо, а този косъм е кафяв. Не е некромантика. Не съвсем, но е свързана с нея. Във всеки случай — доста тъмна магия.
— Ти кой си, че го знаеш това? — попита Джими.
Джарвис бързо вдигна глава и примижа. След дълга пауза най-сетне кимна.
— Какво пък. Предполагам, че имаш право да го знаеш, след като си въвлечен. Агент съм на Върховната жрица на Лимс-Крагма в Крондор.
Младият крадец отскочи и ръката му посегна за ножа. Старата акушерка замаха с ръце, а мъжът и също стана и заситни към вратата, където беше подпрян косерът.
Но Джарвис Коу се засмя.
— Не, приятели, няма защо да се безпокоите. Тя е Богинята на смъртта, не на убийствата. Всички рано или късно отиваме при нея, тъй че няма нужда да й ги пращат преждевременно. — И изведнъж запя:
Само че на Джими не му беше до такива превземки и попита напрегнато, готов за бой:
— И защо тогава си тръгнал по дирите на хора, които отвличат деца?
— Храмът не обича хората, които правят смъртна магия — отвърна Коу.
— Че защо? — учуди се Джими, сетил се за слуховете, които беше чувал.
— Защото това създава лоша репутация на Богинята — каза Коу. — А това застрашава храмовете. Преди векове, преди храмовете да постигнат съгласие с Короната и да се разберат Храмът на Ишап да решава споровете, е имало немалко бунтове, в които разгневената тълпа опустошавала някой храм и избивала всичките му поклонници. Дори след повече от стогодишния мир между храмовете все още има силна опасност от кръвопролития, ако се разчуе за нещо такова и ако хората повярват, че Храмът на Лимс-Крагма е замесен.
— Нещо повече, това е кражба от Лимс-Крагма — продължи той. — Жизнените енергии, които трябва да се върнат в Нейната зала за съд, остават лишени от своето място в следващото завъртане на Колелото на Живота. Тези души биват изтезавани, измъчвани и накрая изчезват, все едно че никога не са съществували. Това е мерзост и ерес от най-опасния вид.
— Нищо добро не носят такива магии, а тези, които се залавят с тях, са или наистина зли хора, или глупци. — Коу се озъби. — Аз пък съм точно това „нищо добро“, което ще споходи некроманта, действащ в тази околност. Самият аз не съм магьосник — продължи той. — Но имам известен… талант в тази област… и разчитам на своите господари, които ще ми помогнат да се справя с него.
— Но не непременно и с наемници, каменни стени и железни решетки, нали? — подхвърли сардонично Джими.
„Ужасно не ми харесва това — помисли си той. — По-добре да беше някой от шпионите на Джоко. От друга страна, май ще се окаже доста по-полезен от някой от тайната полиция, а като съм тръгнал ни повече ни по-малко да върша геройски подвизи със зъл заклинател, малко помощ няма да ми е излишна“.
Не искаше да се върне при Лори и да й каже, че не е могъл да намери Рип: обещал беше в края на краищата. От друга страна, не искаше и да го приковат на някоя нажежена до червено метална плоча за следващите хиляда години. Или да подсилят някое заклинание със смъртната му есенция. Рискът беше едно, сигурната гибел — съвсем друго.
„Освен това подозирам, че ако кръшна и оставя Коу сам, няма да е никак на добро. Не искам омразата на една богиня да души по стъпките ми. От друга страна, нейното благоразположение и това на жриците й…“
— Добре — най-сетне отсече той. — Какво иска този некромант от нашия русокос приятел?
— Само след четири дни трите луни ще помръкнат — каза Джарвис и небрежно почеса наболата си четинеста брада. — А някои звезди ще се подредят. В такова време… хм, да кажем, че пътникът, когото са хванали и са отвели в имението, може да е полезен за някои тъмни дела. Полезен в краен смисъл. Също като Рип, брата на приятелката ти.
Джими потръпна. Беше свикнал с побоища и кървави свади; самият той беше взимал участие в такива. Но човешко жертвоприношение беше съвсем друга работа.