Зеленият Марс
- Автор: Робинсон Ким Стэнли
- Серия: Mars (bg) [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зеленият Марс». Краткое содержание книги:
Надя и Мая навлязоха по-надълбоко ръка за ръка, като говореха с всички, които познаваха. Неколцина от младото поколение на Зигота — Рейчъл, Тиу, Франц, Стив и така нататък — ги видяха и се провикнаха:
— Хей, я вижте — две вещици! — след което се втурнаха към тях и едва не ги смачкаха от много прегръдки и целувки.
Те тръгнаха напред, увличайки след себе си ектогените на Зигота, и се сблъскаха с Арт, който заедно с Ниргал и още няколко мъже стоеше като привлечен от магнит към мястото, където Джаки все още беше изправена до полузелената Хироко, мократа й коса се спускаше по голите й рамене, а главата й бе отметната назад в жизнерадостен смях. Залезът я обливаше с блясък и й придаваше някаква свръхреална величествена сила. Арт изглеждаше наистина щастлив и когато Надя го прегърна, той постави ръка на рамото й и я остави там.
— Добра работа — каза му Мая. — Точно както би я свършил Джон Буун.
— Не, не би я свършил така — възрази автоматично Джаки.
— Познавах го — хвърли й доста остричък поглед Мая, — а ти не. Така че повтарям: точно така би направил и Джон Буун.
Двете впиха погледи една в друга — древна белокоса красавица и млада чернокоса красавица… ето това бяха двете вещици, искаше да каже Надя на братята и сестрите на Джаки, които стояха зад нея. Но пък те без съмнение го бяха усетили.
— Никой не е това, което беше Джон — опита се да развали магията Надя. — Но въпреки всичко свършихме добра работа.
Касей се приближи с плясъци към тях и каза:
— Джон Буун би ни бил от голяма полза сега.
Баща му, първият човек, стъпил на Марс, жизнерадостният Джон, който обичаше да плува „бътерфлай“ в Андърхил по време на следобедите, които приличаха на днешната церемония.
— Както и Аркадий — добави Надя, като все още се мъчеше да успокои страстите. — И Франк също.
— Щяхме да се справим и без Франк Чалмърс — кисело отсече Касей.
— Откъде накъде? — възкликна Мая. — Щяхме да сме щастливи, ако и той сега беше тук! Той щеше да знае как да се справи с Форт, с „Праксис“, с вас, с червените, със зелените и въобще с всички. Франк, Аркадий и Джон — и тримата щяха да са ни от голяма полза.
Устните й бяха стиснати и обърнати надолу. Тя хвърли кръвнишки поглед към Джаки и Касей, сякаш ги предизвикваше да кажат нещо. След това присви устни и погледна настрани.
— Ето защо не трябва да допускаме още една ’61 — заключи Надя.
— Няма да допуснем — заяви Арт и я прегърна.
Надя поклати тъжно глава. Кулминацията винаги отминаваше толкова бързо.
— Не зависи от нас — му каза тя. — Това е нещо извън нашия контрол. Така че ще видим.
— Този път ще е различно — настоя Касей.
— Ще видим.
Част осма
Социално инженерство
Къде си роден?
Денвър.
Какъв беше като дете?
Не знам.
Кажи ми какво чувстваше.
Исках да знам защо.
Беше любопитен?
Много.
Играеше ли си с много научни играчки?
С всякакви.
А приятелите ти?
Не помня.
Опитай.
Не мисля, че имах много приятели.
Едновременно и с двете си ръце ли работеше?
Предполагам, когато е било необходимо.
С дясната ръка ли пишеше?
Сега да. Май и тогава също. Да. Като дете.
А правеше ли нещо с лявата ръка. Миеше ли си зъбите с нея, решеше ли си косата, ядеше ли, сочеше ли, хвърляше ли топка с нея?
Всички тези неща правех с дясната ръка. Има ли значение?
Ами, виждаш ли, в случаи на афазия хората, които правят всичко с дясната ръка, се приспособяват доста добре към определени неща. Дейностите са разположени или по-точно координирани от съответните мозъчни центрове. Когато установим със сигурност проблемите на изпадналия в афазия човек, можем с доста голяма точност да кажем кои участъци на мозъка са увредени.
Само наблюдението никога не е достатъчно. Пък и в края на краищата не в това се състоеше експеримента им. Когато Дезмънд пристигна в Дорса Бревиа, Сакс тръгна да го търси.
— Питър още ли лети?
— Май да. Все още прекарва значителна част от времето си в космоса, ако това имаш предвид.
— Да. Можеш ли да ме свържеш с него?
— Разбира се. — Дезмънд го погледна с любопитство. — Вече говориш много по-добре, Сакс. Какво са ти направили?
— Геронтологични процедури. Освен това нови хормони, разни химикали, присаден материал.