Опасно съдружие

В дъното се появи Даниел и тя отвори книгата, която бе пуснала в скута си. Усети го да сяда на съседното кресло, но не вдигна глава. Той мълчеше и отпиваше от картонена чаша с кафе.

— Забеляза ли нещо подозрително? — най-сетне прошепна младият прокурор.

— Не — поклати глава тя. — Какво става?

Той накратко изложи развоя на събитията и стомахът й се сви. По всичко личеше, че всеки, който вземе присърце проблемите й, бързо се натъква на необясними трудности, а вероятно се излага и на опасност.

— Все още нямам нищо определено за теб — приключи Блек. — Но по всичко личи, че подозренията ти са напълно основателни.

В това нямаше нищо ново, но думите на този безспорно храбър и честен човек й дадоха нови сили.

— Останах смаян от бързината, с която стигнаха до мене — добави Даниел, небрежно прелиствайки някаква книга. — Затова е абсолютно задължително да не казваш на никого, че съм се заел с тази работа!

— Дори и на Люси? — попита тя, после с няколко думи му обясни за своята вярна приятелка.

— От думите ти разбирам, че тя е свястно момиче и много ти помага. Но колкото по-малко хора са в течение, толкова по-добре. Както за нас, така и за тях.

Ребека кимна. Случаят със Соловски й беше достатъчен. Не искаше да вижда и Люси ужасена… за себе си и за малката Габи.

— Няма да кажа на никого — обеща тя.

— Ще ти се обадя в момента, в който науча нещо ново — затвори книгата Даниел.

— Добре.

— Съмнявам се, че ще стигнат чак до подслушване на телефоните ни, особено този в кабинета ми… Но за всеки случай ще ограничим използването им до минимум. Има и други начини на връзка.

— Като този в супермаркета ли?

— Да — усмихна се за пръв път той. — Не се тревожи, сигурен съм, че ще разплетем кълбото докрай.

— Надявам се — въздъхна младата жена. — Изобщо не искам да мисля, че тези мръсници ще се измъкнат безнаказано!

— Няма — усмихна й се отново, после стана и се отдалечи.

Ребека остана на мястото си още няколко минути. Много й се искаше това за кълбото да излезе истина. За съжаление твърде дълго се беше опитвала да го разплита сама и в хода на този процес изгуби доверие в хората, дори и към този очевидно добър и честен млад мъж. В същото време не можеше просто да седи и да чака някой друг да й разплита кълбото. Отчаяно се нуждаеше от помощ и се молеше на Бога да я получи от този човек. Междувременно щеше да продължава да търси и сама отговорите на въпросите, които я измъчваха…