Бар „Дивата зона“
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бар „Дивата зона“». Краткое содержание книги:
— Добре. Ще се обадя на Боб да му кажа, че идваме.
— Защо просто не се срещнем там? Трябва да се върна в мотела, да си събера багажа…
— Донесъл си багаж?
— Познаваш ме.
— Бих искала — призна тя.
— Ти върви, довърши каквото там трябва — каза й той. — Аз ще се върна в мотела, ще взема един душ, ще си събера нещата и след час съм у вас.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
— Обичам те — каза Ели и гласът й се прекърши.
Джеф прегърна сестра си и я задържа в ръце, докато тя плачеше.
Един час по-късно той седеше в чакалнята на летището, с увесена на гърдите глава, умът му — пълен с представата за Сузи. В този миг зазвуча химнът. Бръкна в джоба си, извади телефона и погледна кой се обажда, с надеждата да е Сузи, но убеден, че е Ели, да пита защо се бави.
Поколеба се дали да вдигне, обаче какво можеше да й каже? Че е променил решението си? Че през цялото време е лъгал? Ели със сигурност подозираше това. Можеше да поиска да го придружи до мотела. Можеше да откаже да го изпусне от поглед, знаейки, че има всички шансове да се обърне и да хукне. Вместо това бе предпочела по-лесно да се измъкне. Каквато майката — такава и дъщерята, в края на краищата.
Да каже „Обичам те“ бе нейният начин да каже „Сбогом“.
Джеф се взира в телефона, докато химнът не спря. Прибра го обратно в джоба си. Облегна се удобно на седалката, затвори очи, сведе глава към гърдите си и отново почна да сънува Сузи.
28.
Том отвори очи в тъмнината на късния следобед.
Не че навън бе тъмно. Не беше. Но както бе дръпнал плътно пердетата на всекидневната, като нищо можеше и да е полунощ. Той отпусна назад глава върху цветните възглавници на дивана, изрита гуменките си, протегна крака в пълната им дължина, накрая ги възкачи върху масичката от дърво и стъкло пред себе си. Десният му крак обаче — в същия морскосин чорап, с който бе от два дни, — изрита една бутилка, която бе забравил, че е там, и тя се строши на земята. Миризма на разлята бира тутакси изпълни ноздрите му. Тя се смеси със сладникавия мирис на марихуана и пръснатите по пода фасове, ограждащи територията му като миниатюрни речни камъчета.
— Какво, по дяволите, правиш? — скастри сам себе си с гласа на Лейни. — Тук е заприличало на кочина, за Бога. Почисти. — Том се ухили. — Едва започвам, кучко — изкрещя в тъмната стая, този път със своя си глас. — Само почакай да видиш спалнята. — Разхили се отново, запали нов джойнт, вдигна очи към тавана и умът му се върна към предишната нощ. Каква нощ само!
Сграбчи от скута си наполовина изпитата бира и я пресуши на един дълъг дъх. Колко ли станаха, зачуди се и се помъчи да сумира броя на бирите, които бе изпил от сутринта. Дай да ги броим от снощи, поправи се сам, понеже не беше спал поне от двайсет и четири часа, а бе почнал да пие от около седем вечерта — без да се броят двете бири, изпити на път от работа към къщи. Пусна празната бутилка на земята, дръпна силно от джойнта и се пресегна към телефона на малката масичка до дивана, при което прасна с ръка лампата и едва не я прекатури. Том мързеливо извърна глава натам, видя как лампата се разклати, но после се стабилизира. Тогава положи телефона на гърдите си и набра номера, който още помнеше от предишната нощ. Да, сър, каза си. Снощи си го биваше.
— Агенция за компаньонки „Венера Милоска“ — изчурулика мек гласец в ухото му. — Аз съм Клоуи. С какво мога да ви помогна?
Том усука ръце около слушалката и почувства как се възбужда от спомена за момичето, което агенцията му бе пратила предишната нощ. „Здрасти-и“ — бе пропяло сладурчето на влизане в тясното антре и тутакси бе свалило оскъдния потник, покриващ огромните му импланти. — „Аз съм Джини. Чух, че си искал компания.“
— Бих искал да си поръчам момиче — каза Том на Клоуи сега.
— Бихте искали да си наемете компаньонка — внимателно го поправи тя.
— Дам. Може би азиатка, за разнообразие. — Том си спомни, че е чувал, че азиатските момичета били по-покорни от американките. — Това проблем ли е?
— Абсолютно никакъв. За кога имахте предвид?
— Имам предвид за веднага.
— Веднага — повтори Клоуи. — Къде се нахождате?
— „Морнингсайд“.
— Добре, това е доста лесно. Чакайте да видя какво имам. Може ли да изчакате за минута?
— Да не е много дълго — предупреди Том и си представи Джини гола и гърчеща се под него.
— Добре, мисля, че може и да имам някого за вас — обяви Клоуи, завърнала се на линия след около минута. — Казва се Линг. Родом е от Тайван и може да пристигне у вас след около четирийсет минути. Това как ви звучи?