В случай на опасност
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:
— Трябва веднага да се махаме.
Карим се усмихна:
— Няма нищо страшно. Разпитах го внимателно. По-късно ще ти разкажа. Най-належащото сега е да натоварим кашоните в микробуса.
— Ама те ще дойдат да го търсят — нервно изтъкна Хаким.
— Да, рано или късно, но едва ли ще е преди съмване. Сега престани да спориш с мен — добави с изненадващо весел глас Карим. — Да действаме.
Първата партида от дванайсет кашона тръгна нагоре, а вече носеха следващите. Хората на Карим бяха организирали щафета — от склада, през коридора, до асансьора. Горе други товареха в микробуса. Общо седем души свършиха работата за петнайсетина минути.
Когато се канеха да тръгват, Абад се намъкна между Карим и Хаким и попита разтревожено:
— Какво да правим с него?
Посочи към дупката в тротоара, където тъкмо се спускаше товарният асансьор.
Под „него“ имаше предвид двайсет и девет годишния Крис Джонсън, бивш войник от американската армия, Сто и първа въздушна дивизия, участвал на две мисии в Афганистан и една в Ирак. При последната беше вербуван от Майк Неш да се включи към антитерористичното звено в ЦРУ. Какво ще правят с него, бе повече от ясно. Въпросът беше кой ще го направи.
— Убийте го — отговори Карим спокойно, сякаш ставаше дума за преместването на още един кашон.
Абад сведе очи и замърмори неразбираемо, като пристъпваше от крак на крак.
— Аз… ъммм…
— Ти го направи — изсъска Хаким, като погледна приятеля си.
Карим огледа улицата и си помисли, че може би твърде много предизвикват съдбата. Нямаше време да спорят.
Обърна се към Хаким:
— Изчакай ме в микробуса. — Погледна Абад: — Ела с мен.
Карим се върна в подземието на джамията. Погледна окървавения затворник на пода. Беше причинил жестоки болки на чернокожия, но имаше чувството, че не е достатъчно. Реши, че би било твърде бързо, ако просто го избави от мъките. В момент на неочаквано вдъхновение каза на Абад:
— Имаш ли видеокамера?
— Да, в офиса.
— Донеси я.
Абад излезе и след малко се върна с камерата.
— Пусни я и внимавай да не снимаш лицето ми. — Карим вдигна качулката на анорака и се обърна с гръб към Абад.
— Записва ли?
— Да.
— Снимай в близък план, след като свърша.
Той хвана Джонсън за косата и изви главата му назад. Вгледа се в изтерзаните му очи и каза:
— Ти си измамник и се поруга с исляма. За такива като теб има специално място в ада.
Допря ножа до гърлото на пленника, точно под адамовата му ябълка, и заби острието в меката плът. Раната порозовя, побеля, после стана тъмночервена и кръвта потече. Карим се изправи и загледа Джонсън, който започна да се дави в собствената си кръв. Близо трийсет секунди минаха, докато агентът най-сетне издъхна и се свлече безжизнен на пода.
Карим избърса ножа с остатъците от разкъсаната фланелка на чернокожия и се обърна към Абад:
— Увийте го в едно молитвено килимче, закарайте го някъде, където няма да ви видят, полейте го с бензин и го изгорете.
54.
Неш се събуди от алармата на часовника в 6:30. Стана, без да мисли за миналата вечер или за каквото и да било друго. Знаеше, че ако не държи главата си наведена и не се съсредоточи, няма да успее да излезе от вратата. Късите панталони, чорапите, ризата и пуловерът бяха на стола в ъгъла на стаята, където ги беше оставил, преди да си легне. Вдигна ги и тихо слезе на долния етаж. В кухнята събу долнището на пижамата и си сложи екипа за тичане. Изпи чаша студена вода от чешмата, отиде при задния вход и отвори шкафа си. На горната полица имаше черен сейф с биометрична ключалка. Той постави десния си палец върху стъкленото прозорче и след секунда вратичката изпиука и се отвори. Имаше три пистолета с по два резервни пълнителя за всеки.
Неш взе един глок 23 от горната полица и издърпа затвора, за да се увери, че зарядната камера е празна. Дръпна рамата и зареди. Така в пълнителя оставаха още девет патрона. Той пъхна компактния 40-калибров пистолет в торбичката на кръста си заедно с ключовете и единия от мобилните си телефони, който не си направи труда да включи. Изключи алармата, докато отвори вратата, после пак я включи и излезе. Правеше всичко това машинално. „Добрите навици са ключът към успеха“ — обичаше да казва треньорът му по борба в училище. В Морската пехота пък му втълпяваха: „Дисциплината е това, което ни прави непобедими.“ Сега, на този още по-висш етап от битието си, Неш живееше с много по-простата максима: „Една грешка, и си мъртъв.“