Опасни муцуни
- Автор: Шелби Филип
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасни муцуни». Краткое содержание книги:
Още мога да чувам, каза си той.
Хари с мъка се надигна на колене и видя, че цялата къща бе обхваната от пламъци. Тогава чу воя на сирените и бръмченето на приближаващия хеликоптер. Бръкна във вътрешния джоб на комбинезона си и измъкна верижката, закачена на детективската значка. Сетне захвърли пистолета настрани. Приличаше повече на престъпник, отколкото на полицай и никак не му се искаше някой от специалните части да го застреля по погрешка.
— Ей, ти, там на земята! Вдигни ръце и се изправи на светлото!
Хеликоптерът бе увиснал на около тридесетина метра над земята, а лъчът на прожектора му бе прикован върху Хари. Той се подчини. Косата на врата му настръхна, когато погледна надолу и огледа мръсния си комбинезон. Върху гърдите си видя малка червена точка — лазерният лъч на снайпериста от хеликоптера бе насочен право към сърцето му.
Хари остана така, докато първата патрулна кола се появи на алеята. Видя изумените лица на полицаите от екипа за бързо реагиране, изскачащи от колата с насочени пистолети.
— Аз съм полицай! — извика той. — От нюйоркското полицейско управление…
Един от мъжете се приближи предпазливо и взе значката на Хари. Наведе се и заговори в микрофона, закачен на гърдите му. Секунда по-късно хеликоптерът се отдалечи, а лъчът на прожектора му се насочи към горящата къща. Полицаят смъкна шапката си и избърса мокрото си чело.
— Какво, по дяволите, е станало тук, синко?
— Отпред имаше четирима от моя екип — отвърна Хари сковано. Струваше му се, че говори някой друг. — Всички са мъртви.
— Какъв екип? И какво, по дяволите, търсиш тук посред нощ, ти, детектив със специални правомощия, и то от нюйоркското полицейско управление?
Джейкъб залитна и се отдръпна встрани от пътя, по който приближаваше пожарната кола. Хвана полицая за ръкава.
— Трябва ми телефон.
Полицаят му подаде малкия клетъчен апарат „Моторола“. Джейкъб се отдалечи от подвикващите пожарникари и се облегна на един дънер. Треперещите му пръсти с мъка набраха номера.
— Аз… аз съм добре. Не съм ранен… дори драскотина нямам.
Това бяха първите му думи към Кети. В деня, в който я бе помолил да се омъжи за него, Хари й бе обещал, че ако някога й се обади, докато е на работа, независимо по кое време, точно това ще бъдат първите му думи и тя трябва да бъде уверена, че той наистина е добре.
Чу облекчената й въздишка, гласът й се разсъни и в следващия миг тя го засипа с порой от въпроси.
— Всички са мъртви, Кети. Винсент… всички. Отидоха си. — Замълча за миг. — Сега трябва да вървя. Трябва да се погрижа за тях. Опитай се да поспиш още малко. Ще ти се обадя по-късно. Кети, обичам те…
Дъждът се бе превърнал в ситен ръмеж и чак сега Джейкъб усети соления вкус на сълзите си. Санитарите от бърза помощ се промъкваха бавно между дърветата. Хари чуваше сподавените им възклицания. Полицаите и част от пожарникарите го гледаха втренчено.
Когато набра домашния телефон на полицейския комисар, пръстите му вече не трепереха, а гласът му звучеше хладно и професионално. Джейкъб знаеше, че това не се дължеше на опита, а на убийствения гняв, последвал страха и болката, оставящ след себе си само ледена омраза.
Кроуфорд се бе насочил по магистралата на юг, обратно към града. Нощта и кротко ромолящият дъжд бяха тяхното прикритие.
— Дали ще ни търсят? — обади се Холис.
Кроуфорд я погледна. Тя бе свила колене върху седалката. Беше в шок. Все пак бе за предпочитане пред истерията.
— Полицията ли? Не мисля. Никой не видя камиона.
— Имам нужда от тоалетна — тихо рече тя.
— Не можеш ли да почакаш?
— Не!
Кроуфорд огледа пътните знаци и отби вдясно.
— Имаш ли представа какво се случи там? — попита Холис.
Той не обичаше да говори за неща, в които не бе сигурен.
— Майстора знаеше къде да ни намери. Откри ни много бързо, и то от първия път. Освен това явно има доверени хора в града, които са го снабдили с всичко необходимо…
— С експлозивите.
— Да.
— Освен това е знаел точно от какъв вид и от какво количество се е нуждаел, за да се справи с нас.
Умница… Кроуфорд също бе стигнал до този извод, но не му се искаше да го признае на глас. Това правеше Майстора вездесъщ — знаеше къде се намират във всеки един момент и успяваше да се добере до тях, без самият той да се излага на опасност.