Престъпен експеримент
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Гарант-21
- ISBN: 954-800-960-9
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен експеримент». Краткое содержание книги:
И тогава започва кошмарът.
Зад плътно затворените врати на изследователските лаборатории в престижната болница „Уестлейк“ доктор Хайли, прочут акушер-гинеколог, работи върху нов проект за лечение на безплодие, който е спорен и потенциално опасен.
А след броени дни Кейти трябва да се върне там, за да се подложи на малка операция…
— И в същото време Крис Луис се кълне, че е видял Едгар Хайли в „Есекс Хаус“ — намеси се Ричард.
— Което може и да не е вярно — напомни му Скот.
— Но доктор Сейлъм е знаел за скандала в болница „Крайст“ — каза Ричард. — Хайли не би искал това да се разчуе точно когато придобива национална известност.
— Това все още не е мотив за убийство — заяви категорично Скот.
— А онази обувка, която Хайли се е опитвал да измъкне от чекмеджето на Една? — попита Чарли.
— Това не го знаем със сигурност. Онази жена от болницата твърди, че той е отворил чекмеджето. Не е пипал нищо. — Скот се намръщи. — Не се връзва. Имаме работа с изтъкнат лекар. Не можем да го обвиняваме в убийство само защото преди десет години е бил замесен в потулен скандал. Големият проблем е мотивът. Хайли не е имал мотив да убие Ванджи Луис.
Интеркомът избръмча. Скот натисна копчето.
— Госпожа Хоран е тук — съобщи Морийн.
— Добре, въведи я. Искам да протоколираш изявлението й — нареди Скот.
Ричард се наведе напред. Това беше жената, завела срещу Едгар Хайли дело за професионална злоупотреба.
Вратата се отвори и преди Морийн в стаята влезе една млада жена. Беше японка на двадесет и една-две години. Косите й се спускаха свободно върху раменете й. Аленото червило контрастираше нелепо със смуглата й кожа. На грациозната й фигура дори евтиният костюм, с който беше облечена, изглеждаше елегантен и ефирен. Скот се изправи.
— Госпожо Хоран, благодаря ви, че дойдохте. Ще се постараем да не ви задържаме много. Няма ли да седнете?
Младата жена кимна. Очевидно напрегната, тя облиза устни и нервно стисна ръце в скута си. Морийн незабелязано се настани зад нея и отвори стенографския си бележник.
— Бихте ли съобщили името и адреса си? — попита Скот.
— Казвам се Ана Хоран. Живея в Риджфийлд Парк, Уолнът Стрийт, номер 415.
— Вие сте настояща или бивша пациентка на доктор Хайли?
Ричард бързо се обърна, когато чу как Морийн ахна. Но момичето се съвзе почти веднага, наведе глава и продължи да записва.
Изражението на Ана Хоран стана твърдо.
— Да, аз бях пациентка на този убиец.
— Този убиец? — попита Скот.
Сега думите й рукнаха като порой.
— Отидох при него преди пет месеца. Бях бременна. Мъжът ми е втора година студент по право. Живеем само с моята заплата. Реших, че трябва да направя аборт. Не исках, но мислех, че съм длъжна.
Скот въздъхна.
— И доктор Хайли изпълни процедурата по ваша молба, а сега вие обвинявате него?
— Не. Това не е истина. Той ми каза да отида на другия ден. И аз отидох. Отведе ме в една от операционните в болницата. Остави ме и тогава разбрах… вече бях сигурна, че каквото и да става с нас, аз искам това бебе. Доктор Хайли се върна. Бях се надигнала, готова да стана. Казах му, че съм променила решението си.
— И той може би ви е казал, че всяка втора жена вашето положение в този момент се държи по същия начин?
— Той каза: „Лягай долу!“ и ме бутна назад върху масата.
— Имаше ли някой друг в стаята? Сестрата?
— Не. Само докторът и аз. Тогава му казах: „Зная какво говоря.“ И…
— И все пак му позволихте да ви убеди?
— Не. Не. Не зная какво се случи. Докато се опитвах да стана, той ми би някаква инжекция. Когато се събудих, лежах на една носилка. Сестрата ми каза, че всичко е свършило. Обясни ми, че трябвало да си почивам известно време.
— И вие не си спомняте самата процедура?
— Нищо. Абсолютно нищо. Последното, което помня, беше как се мъчех да се измъкна. — Устата й потръпна конвулсивно. — Да спася бебето си. Исках си моето бебе. Доктор Хайли ми отне бебето.
Внезапно, болезнено стенание прозвуча като ехо на сърцераздирателните ридания на Ана Хоран. Лицето на Морийн беше изкривено, гласът й — вопъл:
— Точно така постъпи и с мен!
Ричард впери поглед в ридаещата млада жена. Японското момиче. Морийн с нейните златисти коси и смарагдовозелени очи. Вече знаеше със сигурност къде беше виждал тези очи.
75
Той слезе на втория етаж на болницата и веднага усети напрежението във въздуха. Сестри с уплашени лица се суетяха по коридора. Един мъж и една жена във вечерно облекло стояха до бюрото на сестра Ренджи.