Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Предателят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Предателят

Электронная книга - «Предателят». Краткое содержание книги:

Габриел Алон и съпругата му — Киара, се завръщат в Италия, за да продължат медения си месец, но тревожни новини прекъсват отново почивката им. Григорий Булганов — бившият руски агент, спасил живота на Алон и заживял в Англия, е изчезнал. Британското разузнаване смята, че Булганов е бил двоен агент. Габриел заминава за Лондон, за да разследва изчезването и да докаже лоялността на руснака.
Скоро Алон и екипът му се оказват въвлечени в кървав сблъсък с един от най-безскрупулните хора в света — руския олигарх и търговец на оръжие Иван Харков. Стар враг на Габриел, той търси отмъщение на всяка цена и е на път да тласне Изтока и Запада към нов конфликт.
За да спре Харков, Алон ще трябва да рискува всичко: връзките си с организацията, на която е служил години наред, дори собствения си живот. Изправен пред опасността да загуби Киара, Габриел ще трябва да се справи с най-голямото изпитание в цялата си кариера.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 148
Перейти на страницу:

— Както може би се досещате, господин посланик, децата на Харков са малко нервни. Госпожа Харкова би искала да ги видите сам, без сътрудници и охранители.

— Защо са нервни децата, господин Харис? Те ще се върнат в Русия, където са родени.

— Искате да кажете, че отказвате да се срещнете с Анна и Николай без вашите сътрудници и охранители, така ли, господин посланик? Защото, ако е така, сделката отпада.

Посланикът вирна леко брадичка.

— Не, господин Харис, няма такова нещо.

— Мъдро решение. Направо не ми се мисли какво би станало, ако Иван Харков някога разбере, че вие лично сте провалили сделката да си върне децата заради някакъв глупав протоколен въпрос.

— Мерете си приказките, господин Харис.

Филдинг нямаше намерение да си мери приказките. Всъщност той едва започваше.

— Предполагам, че сте виждали снимките на децата на Харков.

Посланикът кимна утвърдително.

— Сигурен ли сте, че ще можете да ги разпознаете само като ги видите?

— Напълно.

— Това е добре, защото при никакви обстоятелства не трябва да приближавате и да докосвате децата. Можете да им зададете два въпроса, не повече. Приемливи ли са за вас тези условия, господин посланик?

— Какъв избор имам?

— Никакъв.

— Така си и мислех.

— Моля, разперете ръце и се разкрачете.

— Защо да го правя, по дяволите?

— Защото трябва да ви претърся, преди да ви пусна където и да е в близост до децата.

— Това е скандално.

— Не ми се мисли какво би станало, ако Иван Харков разбере…

Третяков разпери ръце и се разкрачи. Филдинг го обискира, без да бърза, като гледаше претърсването да е колкото се може по-агресивно и оскърбително. Когато приключи, той поля ръцете си с дезинфектант.

— Два въпроса, без докосване. Разбрахме ли се, господин посланик?

— Разбрахме се, господин Харис.

— Моля, последвайте ме.

* * *

Помещението беше малко, със закачени по стените фотографии, разказващи историята на базата: президенти, отлитащи на исторически пътувания; военнопленници, завръщащи се след години, прекарани в плен; покрити с националния флаг ковчези, докарвани у дома, за да бъдат погребани на американска земя. Ако имаше фотографи този следобед, те щяха да заснемат една много тъжна сцена: майка, прегърнала децата си може би за последен път. Ала естествено нямаше фотографи, защото майката и децата не бяха там, поне не и официално. Колкото до двата самолетни полета, които щяха да разделят това семейство, те също не съществуваха и никакви данни за тях нямаше да бъдат вписани в дневника на контролната кула.

Те се бяха сгушили на един диван, тапициран с черна изкуствена кожа. Елена, облечена със сини джинси и палто от агнешка кожа, седеше в средата, прегърнала с една ръка всяко от децата си. Те бяха заровили лица в яката й и останаха така дълго след като руският посланик влезе в стаята. Елена отказваше да го погледне. Устните й бяха притиснати към челото на Анна, а погледът й бе прикован върху бледосивия килим.

— Добър ден, госпожо Харкова — каза посланикът на руски.

Тя не отговори. Третяков погледна към Филдинг и каза на английски:

— Трябва да видя лицата им. Иначе няма да мога да потвърдя, че това наистина са децата на Иван Харков.

— Имате право на два въпроса, господин посланик. Помолете ги да вдигнат лица. Но гледайте да ги помолите мило. В противен случай може да се ядосам.

Третяков погледна към отчаяното семейство, което седеше пред него, и каза на руски:

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)