Стъкленият меч
- Автор: Авеярд Виктория
- Серия: Red Queen #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542819967
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стъкленият меч». Краткое содержание книги:
Хвърлям поглед към Фарли, питам се дали знае какво означава знамето, но тя се съсредоточава върху офицерите пред нас. Харик също. Очите му се присвиват съсредоточено, а треперещите му ръце се стягат в юмруци. Мълчаливо го докосвам по ръката, насърчавам го.
- Можеш да се справиш - промърморвам.
Той ми отправя съвсем лека усмивка и аз се изправям, за да го успокоя. Вярвам в способността му - упражнява се при всяка възможност, - но самият той трябва да вярва в нея.
Никс се напряга, мускулите се издуват под ризата му. Фарли не бие толкова на очи, но знам, че я сърбят ръцете да посегне към ножа в ботуша си. Няма да покажа същия страх заради Харик.
На портата стоят офицери от Сигурността, оглеждат всеки, който минава през нея. Изучават с търсещи погледи лицата и вещите на минаващите, без да си дават труд да проверяват личните им карти. Тези Сребърни не се интересуват какво пише на някакво си парче хартия - техните заповеди са да открият мен и спътниците ми, а не някой фермер, отклонил се твърде далече от селото си. Скоро нашата каруца е следващата, която трябва да
премине, и само потта по горната устна на Харик показва, че той изобщо прави нещо.
Кранс спира коня и каруцата, заковаваме се на място при заповедта на един офицер от Сигурността. Кранс държи очите си сведени - почтителен, победен, докато офицерът се взира в него. Както и очаквах, нищо не го смущава. Кранс не е новокръвен, не е известен наш съучастник. Няма вероятност Мейвън да го преследва. Офицерът се обръща да заобиколи каруцата, оглежда вътрешността. Никой от нас не смее да помръдне или дори да диша. Харик не е толкова опитен: не може да замаскира звука, а само гледката. Веднъж очите на офицера срещат моите и се питам дали Харик се е провалил. Но след един спиращ сърцето миг офицерът продължава нататък, удовлетворен. Не може да ни види.
Харик е новокръвен от необичаен вид. Може да създава илюзии, миражи, да кара хората да видят нещо, което не е там. И скрива всички ни на съвсем видно място, прави ни невидими в празната ни каруца.
- Ей, Червеният, въздух ли превозваш? - подхвърля офицерът с отвратителна усмивка.
- Прибирам доставки, отивам към вътрешната част на Делфи - отвръща Кранс, казва точно каквото му поръча Ейда. Тя прекара вчерашния ден в изучаване на търговските маршрути. След един час четене вече е експерт по стоките, които се внасят и изнасят от Норта. -Предена вълна, сър.
Но офицерът вече се отдалечава, без да му обърне внимание.
- Продължавайте - казва и махва с облечена в ръкавица ръка.
Каруцата се люшва напред и ръката на Харик сграбчва моята, стиска я здраво. Аз я стискам в отговор, умолявайки го да продължава да държи, да продължава да се бори, да поддържа създадената илюзия, докато влезем в Темплин и се отдалечим от портата.
- Още една минута - прошепвам. - Почти стигнахме.
Свръщаме от главния път, преди да влезем в пазара, криволичим из полупразни странични улици с редящи се от двете им страни скромни Червени магазини и домове. Другите търсят, знаят какво издирваме, докато моето внимание е съсредоточено върху Харик.
- Почти стигнахме - повтарям и се надявам да съм права. След миг-два силите ще му изневерят и нашата илюзия ще се разпадне и ще разкрие всички ни на улицата. Хората тук са Червени, но със сигурност ще докладват каруца, внезапно оказала се пълна с най-издирваните бегълци в страната.
- Наляво - казва Никс рязко и Кранс се подчинява. Насочва каруцата напред към облицована със застъпващи се дъски къща с алени завеси. Въпреки слънцето, което блести отгоре, на прозореца гори свещ. Червени като зората.
До къщата има тясна уличка, граничеща с къщата на Алената гвардия, и две празни, изоставени жилища. Представа нямам къде са обитателите им, но вероятно са избягали от Мерките или са били екзекутирани за опита си да го направят. За мен това е достатъчно прикритие.
- Сега, Харик - казвам му. Той отговаря със силна въздишка. Защитата, осигурена от илюзията му, е изчезнала. - Добра работа.
Без да губим време, слизаме от каруцата и се промъкваме с рамото напред до къщата на Евардията, използвайки надвисналата част на покрива, за да се крием възможно най-добре. Фарли тръгва начело и чука три пъти на страничната врата. Тя се отваря бързо, разкрива зад себе си единствено тъмнина. Фарли влиза без колебание и ние я следваме.