Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мадам дьо Помпадур [bg]
Мадам дьо Помпадур [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мадам дьо Помпадур [bg]

Электронная книга - «Мадам дьо Помпадур [bg]». Краткое содержание книги:

Мадам Дьо Помпадур... 
Едва ли има друго име в историята, чието споменаване да събужда толкова противоречиви представи и толкова емоционални фантазии.
Мадам Дьо Помпадур...
 Женска красота и женска хитрост, остър ум и брилянтна способност за оцеляване, изтънчен вкус и безмерно прахосничество, невиждан разкош и войни и мизерия се сливат в образа на една жена, станала въплъщение на съблазънта, лукса и греха.
Мадам Дьо Помпадур...
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 229
Перейти на страницу:

– Точно според очакванията ни той е дълбоко обиден – разказа ѝ кралят.

Както винаги, когато не одобряваше нещо, на челото му се появи дълбока бръчка. През август Луи приключи спора между принца и маршал Дьо Сакс във Фландрия, като направи стария маршал единствен командващ армиите. Принц Дьо Конти веднага си намери извинение и се върна в Париж. Гордостта му не допускаше да се подчинява на маршала. Луи ценеше по-младия си братовчед и вътрешно одобряваше реакцията му.

– Не се притеснявайте. Ще мине малко време и той ще разбере колко правилно е решението ви – опита се да го успокои Жан.

– Много се надявам! Държа да съм в добри отношения с братовчед си, ала мосю Дьо Сакс е по-опитен и по-добър войник. – Лицето на Луи помрачня. – Не искам да си представя как ще реагира принцът, като направя маршала главнокомандващ.

– Взехте ли вече решение?

– Не, но съм склонен да избера Сакс.

Жан откъсна едно цвете и го помириса със замислено изражение. След завръщането си Конти се държеше ледено с нея – знак, че я смята отговорна, заедно с братята Пари, разбира се, за решението на краля да му отнеме командването. Всички знаеха за близките отношения на банкерите с маршала. Положението щеше да се влоши още повече, когато кралят наистина направи стария маршал главнокомандващ.

Жан спря и поклати глава. В ума ѝ започваше да се оформя интересна мисъл.

– Знаете ли, според мен не би било зле да направите братовчед си главнокомандващ.

Луи се обърна смаяно.

– И защо да предпочета него?

Жан завъртя цветето между пръстите си.

– Сир, принцът е ваш братовчед и в момента е дълбоко засегнат от действията ви. Права ли съм? – Бе проумяла, че с този ход има шанс да спечели на своя страна и принц Конти, и граф Д'Аржансон. А Луи ще е щастлив от помирението с братовчед си. – Ако го произведете главнокомандващ, ще го компенсирате за изгубения спор с маршал Дьо Сакс. В противен случай отношенията ви ще се влошат още повече, и то за дълго. Маршалът едва ли ще се зарадва много, когато принцът стане главнокомандващ, но благодарение на вас той е извоювал чест и слава и знае, че ще има още много случаи да ги заслужи отново.

Луи я наблюдаваше изпитателно. Очевидно се питаше как ѝ е дошла тази идея.

– Вашите размишления несъмнено заслужават да им отдам внимание – рече най-после той. На устните му заигра усмивка и за момент Жан си помисли, че е разбрал защо тя взема страната на принца. Във всеки случай мисълта да направи братовчед си главнокомандващ му бе харесала.

*

На следващия ден Жан срещна граф Д'Аржансон в Огледалната зала. Тежкият волан на роклята ѝ метеше гладкия паркет и присъстващите я проследиха с любопитни погледи, когато тя целеустремено закрачи към военния министър, задълбочен в разговор с граф Дьо Морпа и херцог Дьо Ришельо. Тримата очевидно забелязаха приближаването ѝ, но не прекъснаха разговора си.

Жан спря пред тях и изобрази на лицето си сияеща усмивка.

– Колко прекрасно е да видиш най-важните съветници на Негово Величество, събрани на едно място...

– Много се радвам да ви видя, мадам – граф Дьо Морпа се усмихна презрително. – За нещастие съм зает и ви моля да ме извините.

Тя се усмихна хладно. Бе загубила всяка надежда да спечели Морпа на своя страна. Проследи министъра с поглед до другата страна на залата и се обърна към граф Д'Аржансон:

– Простете, графе, моля ви да пожертвате за мен няколко мига от скъпоценното си време.

Министърът остана не по-малко изненадан от Ришельо.

Жан отвори ветрилото си и се усмихна сияещо.

– Само няколко мига – повтори тя и графът кимна неохотно.

Двамата се запътиха към далечния ъгъл на залата, сподирени от много изненадани погледи.

– Е, мадам?

Жан не се уплаши от скучаещата учтивост на тона му.

– Мосю Д'Аржансон, вие положително знаете за намерението на краля да назначи нов главнокомандващ.

Тясното лице с аристократичен нос замръзна в непроницаема маска.

– В Двора има достатъчно очи и уши, мадам, и аз отдавна съм в течение, че отличието няма да бъде дадено на принц Дьо Конти, каквото беше моето желание, а на маршал Дьо Сакс. На чужденец...

Жан само се усмихна и продължи да върви.

– Вярно е, Негово Величество има високо мнение за маршал Дьо Сакс, мосю. Лично аз обаче бих се радвала, ако главнокомандващ, стане принц Дьо Конти.

Д'Аржансон се усмихна цинично.

– Сериозно ли, мадам? Защо не го кажете лично на принца?

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 229
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)