Мъртви преди мрак
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608257
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие – той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Извадих ключа на Бил от джоба си, донякъде учудена, че все още е там. Успях някак да го превъртя, влязох олюлявайки се в голямата всекидневна и затърсих телефона пипнешком. Пръстите ми докоснаха бутоните и незнайно как успях да преценя кое е деветка и къде се намира единицата, натисках ги достатъчно силно, за да издадат звук, и тогава, без да се усетя, съм изпаднала в безсъзнание.
ЗНАЕХ, ЧЕ СЕ НАМИРАМ В БОЛНИЦАТА, УСЕЩАХ ОКОЛО себе си миризмата на чисти болнични чаршафи. Веднага след това усетих болки в цялото тяло.
Някой беше с мен в стаята. Макар и трудно, отворих очи.
Анди Белфльор. Ъгловатото му лице изглеждаше още по-уморено от последния път, когато го видях.
— Чуваш ли ме? — попита той.
Кимнах едва — едва. Но дори и това дребно движение предизвика вълна от болка в главата ми.
— Хванахме го — рече той и започна да ми разказва подробности, но аз отново се унесох.
Когато пак се свестих, беше ден и този път, изглежда, бях много повече на себе си. В стаята имаше някой.
— Кой е тук? — произнесох с болка, а гласът ми прозвуча дрезгаво.
Кевин стана от стола, разположен в ъгъла, сви една книжка с кръстословици и я пъхна в джоба на униформата си.
— Къде е Кения? — прошепнах. Той ми се усмихна неочаквано.
— Беше тук няколко часа, — обясни — скоро ще се върне. Замествам я за обяд.
Слабото му лице излъчваше одобрение.
— Ти си една твърда жена — каза ми.
— Не се чувствам твърда — успях да отвърна.
— Ранена си — каза той, сякаш не бях наясно.
— Рене?
— Открихме го в гробищата — увери ме Кевин. — Доста добре си го пробола, но беше още в съзнание и призна, че се е опитал да те убие.
— Добре.
— Искрено съжаляваше, че не е успял да приключи задачата си. Не можех да повярвам какви ги говори, но когато го открихме, той, в известна степен, бе оскърбен и донякъде изплашен. Каза, че за всичко си била виновна ти, защото не си се оставила да бъдеш убита толкова лесно като останалите. Заяви, че сигурно има нещо общо с гените ти, защото и баба ти… — Кевин изведнъж спря, осъзнавайки, че засяга болна тема.
— Тя също се е борила — прошепнах, тогава влезе Кения — огромна, невъзмутима и с чаша горещо кафе.
— Тя е в съзнание — обяви Кевин, усмихвайки се на партньора си.
— Добре. — Кения не звучеше толкова превъзбудена от факта. — Каза ли какво се е случило? Може би трябва да се обадим на Анди.
— Да, и той това заръча. Но отиде да поспи само преди четири часа.
— Човекът каза да се обадим.
Кевин вдигна рамене и се запъти към телефона до леглото. Както го слушах, се отпуснах и задрямах, но го чувах как шепне нещо на Кения, докато чакат. Разправяше за ловните си кучета, а тя, предполагам, слушаше.
Влезе Анди, почувствах съзнанието му, начина му на мислене, силното му присъствие. Дойде и се отпусна до леглото ми. Отворих очи, докато той се привеждаше да ме погледне. Задълго останахме вгледани един в друг.
— Той е все още жив — рече изведнъж Анди — и не спира да говори.
Направих възможно най-малкото движение с глава, надявайки се, че загатвам кимване.
— Казва, че всичко започнало от сестра му, която се срещала с вампир. Очевидно била изгубила доста кръв и той си помислил, че ще се превърне във вампир, ако не я спре. Една вечер в апартамента й й дал ултиматум. Тя му отвърнала, че нямало да се откаже от любовника си. Спорели, докато тя си връзвала престилката и се приготвяла да тръгва за работа. Той дръпнал престилката, удушил я… и правил разни други неща.
Изглеждаше леко пребледнял.
— Зная — прошепнах.
— Според мен, — продължи той — е решил, че ще намери оправдание за пред себе си за ужасното нещо, което е сторил, ако си повярва, че всички като сестра му заслужават да умрат. Всъщност убийствата тук са доста сходни с други две, извършени в Шривпорт, които до момента не са разрешени. Надявам се Рене да спомене нещо и за тях, докато бръщолеви несвързано. Ако оживее.