Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
- Какво има? - попита грубо Клеър. Говореше като професионален говорител, с богат и звучен глас, но без най-малка следа от приветливост. Откъм бюрото долетя слабият глас на мъжа в студиото, който четеше местните новини.
Макар че не беше поканена, Франческа се настани в единствения стол с облегалка в стаята, като реши на секундата, че Клеър Паджет не изглеждаше като човек, който би уважавал някой лесен противник. После се представи.
- Съжалявам, че идвам без уговорка, но искам да попитам за възможност за работа. - Гласът й звучеше нерешителен, вместо твърд. Какво се беше случило с цялата арогантност, която носеше със себе си като облак от парфюм?
След кратък оглед на външния й вид Клеър Паджет насочи обратно вниманието си към книжата пред себе си.
- Няма работа.
Франческа не беше и очаквала друго, но все пак се чувстваше така, сякаш й бяха изкарали въздуха. Помисли си за прашния път, който се извиваше към тънкия тексаски хоризонт. Езикът й беше сух и отекъл.
- Абсолютно сигурна ли сте? Готова съм да работя всичко.
Паджет засмука още дим и потупа с химикалката по най-горния лист хартия.
- Какъв опит имате?
Франческа започна да мисли трескаво.
- Била съм актриса. Имам много опит в ъъъ... модата.
- Това не ви квалифицира за работа в радиостанция. Дори и долнопробна като тази. - Клеър Паджет почука с химикалката си малко по-силно.
Франческа си пое дълбоко въздух и се приготви да скочи в твърде дълбока вода за човек, неумеещ да плува.
- Така е, госпожице Паджет, нямам никакъв опит в радиото. Но мога да работя здраво и имам желание да се уча. - Да работи здраво? Не беше работила никога през живота си.
Във всеки случай Клеър не беше впечатлена. Тя вдигна поглед и огледа Франческа с открита враждебност.
- Бях изритана от телевизията в Чикаго заради такава като теб - сладка малка мажоретка, която не знаеше да брои до три. - Шефката се облегна в стола си, присвила разочаровано очи. - Наричаме жените като теб Туинки - малки пухкави топки, които не знаят абсолютно нищо за радиопредаванията, но си мислят, че е много вълнуващо да правят кариера в радиото.
Шест месеца по-рано Франческа би изхвърчала оскърбена от кабинета, но сега стисна здраво ръце в скута си и повдигна брадичка малко по-високо.
- Готова съм да върша всичко, госпожице Паджет - да вдигам телефона, да изпълнявам поръчки... - Тя не можеше да обясни на тази жена, че не я привличаше кариерата в радиото. Ако в тази сграда се помещаваше фабрика за естествен тор, пак щеше да иска работа.
- Единствената работа, която мога да предложа, е като чистачка и момче за всичко.
- Приемам! - Мили боже, чистачка.
- Не смятам, че си подходяща за нея. *
Франческа пренебрегна сарказма в гласа й.
- О, напротив, подходяща съм. Аз съм чудесна чистачка.
Отново привлече вниманието на Клеър Паджет, но този път жената изглеждаше развеселена.
- Всъщност исках някоя мексиканка. Имаш ли американско гражданство?
Франческа поклати глава.
- А зелена карта?
Тя отново поклати глава. Нямаше и смътна представа какво е „зелена карта“, но беше абсолютно сигурна, че няма, и отказваше да започне новия си живот с лъжа. Може би откровеността щеше да впечатли Клеър.
- Нямам дори паспорт. Откраднаха ми го на пътя преди няколко часа.
- Колко жалко. - Клеър Паджет не направи и минимално усилие да скрие колко се наслаждава на ситуацията. Напомняше на Франческа за котка с безпомощно птиче в устата. Очевидно, въпреки окаяния си вид, тя щеше да плаща за всички унижения, които Паджет е претърпяла през годините благодарение на красивите жени. - В такъв случай ще те назнача за шейсет и пет долара седмично. Ще почиваш всяка втора събота. През останалото време ще работиш тук от изгрев до залез-слънце, докато излъчваме. Ще ти плащаме в брой. Всеки ден тук пристигат стотици мексиканци, така че още първия път, в който се издъниш, изхвърчаш.
Надниците на тази жена бяха робски. Това беше работа за нелегални чужденци, които нямаха избор.
- Добре - каза Франческа, защого нямаше избор.
Клеър Паджет се усмихна мрачно и я поведе към секретарката.
- Прясно месо, Кейти. Дай й парцал и й покажи тоалетната.
Клеър изчезна, а Кейти погледна Франческа със съжаление.
- Никой не я е чистил от седмици. Доста е зле.
Франческа преглътна.