На брега
- Автор: Шют Невил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Ангелова
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «На брега». Краткое содержание книги:
Върна се в малкото си жилище в късния следобед, остави градинската пейка отгоре върху колата и влезе в къщата. Завари Мери в леглото, полуоблечена, покрита с пухен юрган. Къщата изглеждаше студена и влажна. Той седна на леглото до нея.
— Как се чувстваш сега? — попита той.
— Ужасно. Питър, много се тревожа за Дженифър. Не мога да я накарам да хапне нищо и през цялото време се цапа. — Тя уточни някои подробности.
Той прекоси стаята и погледна бебето в детското креватче. То бе слабо и немощно, както и самата Мери. Струваше му се, че и двете са много болни.
— Питър, а ти как се чувстваш? — попита Мери.
— Не много добре — каза той. — Два пъти повръщах на отиване и веднъж на връщане. Колкото до другото — просто не съм преставал през цялото време.
Тя постави ръката си върху неговата.
— Не трябваше да ходиш…
Той й се усмихна.
— Да, но ти намерих градинска пейка.
Лицето й просветна леко.
— Наистина ли? Къде е?
— Върху колата. Ти лежи да се затоплиш. Искам да запаля огъня и да направя къщата уютна. После ще сваля от колата пейката и ще можеш да я видиш.
— Не мога да лежа — каза Мери уморено. — Трябва да преоблека Дженифър.
— Аз ще се погрижа за това веднага — каза Питър и внимателно я заведе до леглото. — Лежи и се топли.
След един час във всекидневната гореше силен огън, а пейката беше поставена в градината до стената, там, където я искаше Мери. Тя отиде до френския прозорец да я види — пъстрата подложка беше върху седалката.
— Прекрасна е — каза тя. — Точно такава ни трябваше за този ъгъл. Сигурно ще бъде страшно приятно да се седи там през летните вечери… — Зимният следобед си отиваше, навън валеше ситен дъжд. — Питър, сега, след като я видях, би ли внесъл подложката вътре? Сложи я на верандата. Или, по-добре, внеси я тук, докато изсъхне. Искам да я запазя за лятото.
Питър така и направи, а после пренесоха креватчето на детето в по-топлата стая.
— Питър, искаш ли нещо да ядеш? Имаме много мляко, ако можеш да го пиеш.
Той поклати глава.
— Нищо не мога да хапна. А ти?
Мери поклати глава.
— Да ти приготвя ли горещо бренди с лимон? — предложи той. — Можеш ли да го изпиеш?
Тя помисли малко.
— Мога да опитам. — Загърна се в халата си. — Толкова ми е студено…
Огънят бумтеше в камината.
— Ще изляза да донеса още дърва. После ще ти приготвя едно топло питие. — Питър излезе и тръгна в сгъстяващата се тъмнина към купчината дърва. Възползва се от случая да отвори багажника на колата и да изяде три сандвича с говеждо. След малко се върна във всекидневната с кошница дърва. Завари Мери край детското креватче.
— Много се забави — каза тя. — Какво си правил?
— Случи ми се малка неприятност. Сигурно пак е от месния пай.
Лицето й се смекчи.
— Бедничкият ми Питър. Всички ние имаме неприятности… — Тя се наведе над креватчето и погали челцето на бебето. То лежеше отпуснато, очевидно нямаше сили дори да плаче. — Питър, струва ми се, че тя умира…
Той я прегърна през рамото.
— Също и аз — каза той тихо, — а и ти? На никой от нас не му остава много. Донесох чайника. Нека си пийнем.
Питър я отдалечи от креватчето към топлината на огромния огън, който беше запалил. Мери седна на пода пред него и той й подаде горещата напитка от бренди и вода с малко изстискан лимон. Тя седеше, отпиваше от чашата и се взираше в огъня — това й помогна да се почувства малко по-добре. Той приготви чаша и за себе си и те поседяха няколко минути мълчаливо.
След малко тя каза:
— Питър, защо ни се случи всичко това? Дали защото в Азия започнаха война?
Той кимна.
— Горе-долу е така. Но не това е единствената причина. Америка произведе първите унищожителни бомби. А всичко започна от бомбардировката на Азия.
— Но ние нямаме абсолютно нищо общо с това, нали… Тук, в Австралия?
— Ние подкрепяхме морално Англия. Едва ли сме имали време за друга някаква помощ. Всичко свърши за един месец.