Червената кралица

Лягам си неспокойна и още на другия ден, след утринната молитва, доктор Луис идва в покоите ми с напрегнато и тревожно изражение. Веднага казвам, че се чувствам неразположена, и отпращам всичките си жени. Когато оставаме сами в личния ми кабинет, аз му позволявам да вземе едно столче и да седне срещу мен, почти като равен.

– Кралица Елизабет ме повика в святото си убежище снощи. Беше разстроена – казва той тихо.

– Така ли?

– Бяха ѝ казали, че принцовете са мъртви, и тя ме умоляваше да я убедя в противното.

– Вие какво казахте?

– Не знаех какво бихте искали да кажа. Затова ѝ казах, че всички в града говорят, че те са мъртви. Че Ричард е наредил да ги убият или в деня на коронацията му, или на заминаване от Лондон.

– А тя?

– Беше дълбоко потресена; не можеше да го повярва. Но, лейди Маргарет, тя каза нещо странно...

Той замълчава, сякаш не се осмелява да повтори думите ѝ.

– Продължавайте – казвам, но чувствам как по гръбнака ми пропълзява студена тръпка на ужас. Боя се, че съм била предадена. Опасявам се, че планът се е объркал.

– Отначало тя изпищя, а след това каза: "Поне Ричард е в безопасност".

– Имала е предвид принц Ричард, така ли? По-малкото момче?

– Онзи, когото заведоха в Тауър, за да прави компания на брат си.

– Знам това! Но какво е искала да каже?

– Точно това я попитах. Веднага я попитах какво има предвид, а тя ми се усмихна по изключително плашещ начин и каза: "Докторе, ако имахте само два скъпи, редки скъпоценни камъка и се опасявахте от крадци, щяхте ли да сложите и двете съкровища в едно и също ковчеже"?

Той кимва, когато забелязва ужасеното ми изражение.

– Какво е искала да каже? – повтарям.

– Отказа да каже нещо повече. Попитах я дали принц Ричард не е бил в Тауър, когато двете момчета са били убити. Тя само каза, че трябва да ви помоля да поставите собствените си стражи в Тауър, за да опазят сина ѝ. Отказа да каже нещо повече. Отпрати ме.

Надигам се от стола си. Тази проклета жена, тази вещица ми пречи още откакто бях момиче, а сега, когато я използвам, използвам собственото ѝ обожаващо я семейство и предани поддръжници, за да ѝ отнема престола, да унищожа синовете ѝ, тя все още може да победи, може да е направила нещо, което ще провали всичко за мен. Как успява винаги да го направи? Как става така, че когато е унизена толкова много, та мога дори да се заставя да се моля за нея, тя успява да обърне късмета си? Трябва да е магьосничество; единственото обяснение е магьосничество. Нейното щастие и успех преследват като призрак живота ми. Знам, че е в съюз с дявола, убедена съм. Иска ми се той да я отведе в ада.

– Ще трябва да се върнете при нея – казвам, обръщайки се към него.

Той сякаш се готви да откаже.

– Какво? – изсъсквам.

– Лейди Маргарет, кълна се, изпитвам ужас да отида при нея. Тя е като вещица, затворена в хралупата на борово дърво; тя прилича на пленен дух; прилича на водна богиня в замръзнало езеро, която очаква пролетта. Живее в мрака на убежището, докато реката през цялото време тече досами стаите им, и се вслушва в ромоленето ѝ като в съветник. Знае неща, които не би могла да узнае чрез земни средства. Изпълва ме с ужас. А дъщеря ѝ вдъхва не по-малко страх.

– Ще трябва да съберете кураж – казвам рязко. – Бъдете смел, вие вършите Божие дело. Трябва да се върнете при нея и да ѝ кажете да бъде смела. Кажете ѝ, че съм сигурна, че принцовете са живи. Припомнете ѝ, че когато нападнахме Тауър, чухме стражите да отвеждат момчетата от вратата. Тогава бяха живи; защо му е на Ричард да ги убива сега? Ричард завзе трона, без да ги убива, защо му е да ги убива сега? Ричард е човек, който сам си върши работата, а сега той е на стотици мили от тях. Кажете ѝ, че аз ще удвоя броя на хората си в Тауър и че ѝ се кълна в честта си, че ще ги защитя. Припомнете ѝ, че бунтът ще започне другия месец. Веднага щом нанесем поражение на крал Ричард, ще освободим момчетата. После, когато се успокои, веднага щом почувства облекчение, след като видите, че цветът се връща в лицето ѝ и я убедите – в този момент бързо я попитайте дали вече е изпратила сина си принц Ричард на безопасно място. Дали го държи скрит някъде.