Танц с плащове

— Търпението служи на мъдрите — каза си Етрик и се настани край една от оградите, опрял гръб на решетките. Минаващите на улицата нямаше да го забележат, а стопанинът на дома нямаше да посмее да го прогони.

Изглежда в един момент от чакането той бе заспал. Не помнеше да е сънувал, но когато отвори очи, денят определено бе притъмнял. Слънцето се бе привело над западната градска стена.

Етрик знаеше, че се е събудил заради изострените си инстинкти. В първия момент не забеляза нищо и не чу стъпки. Но пък той си имаше работа с опитни жертви, така че тези липси не означаваха нищо.

Воинът погледна към стената. Камъкът, който бе пъхнал в процепа, го нямаше.

— Смятах, че ще изчакате смрачаването — каза Етрик и се изправи. Преди да е успял да протегне ръка към меча си, острието на кинжал бе плъзнато до тила му.

— Изглежда жреците са започнали да се отчайват — изрече глас зад него. — Тъмен паладин посред бял ден във Велдарен? Да не са решили да оповестяват присъствието си? Или просто се надяват да намериш смъртта си в ръцете на някоя тълпа?

— Бих могъл да се справя и с много повече от тълпа — каза Етрик. — Махни оръжието си, жено. Зная какво си.

Тя се поколеба за момент, сетне кинжалът изчезна. Воинът се обърна и скръсти ръце.

— С кого разговарям?

— Аз съм Елиора — отвърна безликата. — Какво съобщение от храма носиш?

— Че Алиса трябва да бъде върната незабавно — каза Етрик. — Доведи ми я веднага.

Елиора докосна кинжалите си един в друг.

— Нещата не са тъй прости, колкото Пеларак си мисли — каза тя. — Алиса е заобиколена от стражи и се намира под опеката на заможен бирник.

— Нищо от това не би трябвало да има значение за безликите.

Отвъд тънкия бял плат личаха очертанията на очите й. Етрик можеше да се закълне, че тя му намигна.

— Само ако искахме да я видим мъртва, паладине. Бягството е съвсем различно дело. Убедена съм, че Пеларак ти е обяснил колко е важно тя да остане жива.

— Къде я държат? Кажи ми и си свободна.

Елиора забави поклащането си и спря.

— На кого служат тъмните паладини: Карак или жреците му?

— Двете са едно и също. Жреците са живото слово на Карак.

Безликата направи крачка назад.

— В такъв случай няма да ти я доведа. Карак ни е дал не само вяра, но и разум, с който да я използваме. Ние не сме робини на Пеларак. Вече не. Ще изпълним волята на своя бог. На бога, който е и твой. Или може би не виждаш измамите на Пеларак?

— Ако не ми я доведеш, ще намериш смъртта си.

Елиора наклони глава. Изглеждаше, че е вперила поглед в сърцето му.

— Ти ще ме убиеш така или иначе. Пеларак е взел решение. Така да бъде.