Параноя
- Автор: Файндер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Параноя». Краткое содержание книги:
Само преди пет минути бях искал да се облегна на стола си и да подремна за малко, но сега вече не можех, толкова бях изплашен. Устата ми бе пресъхнала, така че отидох в стаята за отдих и си взех бутилка „Акуафина“. Избрах обиколния път, за да мина покрай офиса на Камилети. Беше си тръгнал — кабинетът му бе тъмен, но секретарката му още беше тук. Половин час по-късно теренът вече бе чист.
Беше малко след осем. Този път — благодарение на отработената техника — влязох в кабинета на Камилети бързо и лесно. Нямаше никого. Спуснах щорите, разкачих устройството и вдигнах една от пластините, за да проверя ситуацията навън. Чисто, но наистина не бях така внимателен, колкото трябваше да съм. Както и да е, отворих щорите, излязох и се огледах първо надясно, после наляво.
Мъж в хавайска риза и очила с рогови рамки стоеше подпрян със скръстени ръце на стената пред чакалнята към кабинета на Камилети.
Ноа Мордън.
На лицето му бе застинала особена усмивка.
— Касиди — замислено каза той, — нашият вездесъщ неуморен Касиди.
— О… здрасти, Ноа — измърморих. Бях обзет от паника, но не допуснах тя да изпълзи на лицето ми. Нямах представа какво намеква. — Какво има?
— Мисля, че бих могъл да ти задам абсолютно същия въпрос.
— Наминал си да се видим?
— Сигурно попаднах на грешен офис. Най-простодушно отидох там, където на вратата пишеше „Адам Касиди“. Колко несъобразително от моя страна.
— Тук ме използват всички — опитах се да обясня. Нищо друго не ми хрумваше и съзнавах, че опитът ми за оправдание не струва. Наистина ли вярвах, че той може да допусне, че от мен се очаква да бъда в офиса на Камилети? В осем вечерта? Мордън беше прекалено умен и прекалено подозрителен, за да си помисли това, макар и за миг.
— Значи имаш много господари — отбеляза той. — Сигурно започваш да се объркваш кога за кого работиш.
Усмивката ми беше напрегната. Вътрешно умирах. Беше ме засякъл в офиса на Нора, Сега ме хвана в офиса на Камилети и нямаше начин да не знае.
Това беше краят. Мордън ме бе разкрил. И какво сега? На кого щеше да съобщи? Камилети щеше да ме изхвърли от фирмата в мига, в който научеше, че съм влизал в офиса му, и Годард нямаше да му попречи.
— Ноа… — изграчих аз, но мозъкът ми отказа да измисли продължението.
— Искам да те поздравя за дрехите ти — обади се той. — Напоследък си стъпил сигурно на правилния път към върховете.
— Благодаря. Всъщност…
— Черната трикотажна риза, карираното сако… съвсем в стила на Годард. Все повече заприличваш на безстрашния ни водач. По-бърза, по-спретната бета-версия57. С много нови възможности, не всички, от които работят както трябва. — Усмихна се. — Забелязах, че си се сдобил и с ново порше.
— Да.
— Трудно е да не станеш като другите тук, нали? Един съвет, Адам: докато ускоряваш по магистралата на живота, поспри за малко и се позамисли. Нали се сещаш: когато всичко само идва насреща ти… може би караш в насрещното платно.
— Ще го имам предвид.
— Новината за съкращенията беше много интересна.
— Е, ти си в безопасност.
— Това въпрос ли е, или предложение? — Нещо в мен, изглежда, го развеселяваше. — Няма значение. Аз имам криптонит.
— Какво означава това?
— Нека само кажа, че не съм почетен инженер просто заради трудовата ми кариера.
— И за какъв вид58 криптонит говорим? Златен? Зелен? Червен?
— Най-сетне да стане дума за нещо, което ти е известно. Но ако ти кажа, Касиди, няма ли да загубя силата си?
— Така ли?
— Просто си прикривай следите и понякога поглеждай зад гърба си — каза той и се отдалечи по коридора.
Шеста част
Тайникова операция
Тайникова операция: от тайник, място за скриване на нещо. Жаргон за обозначаване на скрито място, използвано за комуникация между агент и куриер, резидент или друг агент по време на операция на агент или в работата на мрежа.