Екзекуцията [bg]

— Интимни игри?

— Да!

Сийкрест тръгна към масата, замахна и разпиля на пода повечето снимки. Обърна се към Майло, сякаш очакваше възмездие, сложи ръце на кръста си и остана там.

Майло го погледна и пак записа нещо.

Една от снимките бе паднала до крака на Сийкрест. Той стъпи върху нея и тропна с пета.

— Интимни — тихо каза Майло. — Хоуп, Локинг и вие.

— Точно така. Нищо незаконно. Абсолютно нищо! Никой от нас не я е убил.

Очаквах, че Майло ще продължи в същата насока, но той попита:

— Прекратявате ли разпита, господине?

— Ако остана, обещавате ли, че Хоуп няма да бъде злепоставена?

— Нищо не обещавам, професоре. Но ако ни сътрудничите, ще направя всичко възможно.

— Когато се видяхме за пръв път, вие ми казахте, че сме на една и съща страна. Какво изказване!

— Покажете ми, че е така, професоре.

— А вярно ли е?

— Аз искам да заловя убиеца на съпругата ви. А вие?

Сийкрест се накани да се хвърли напред, но спря. Тялото му трепереше.

— Ако го намеря, ще го убия! Вещ съм по средновековните уреди за мъчения. Това са нещата, които мога да правя!

— Изтезания, а?

— Бедно ви е въображението.

Сийкрест сложи ръка на китката си и я задържа неподвижна.

— Имате ли представа кой е убил Локинг?

— Не.

— Никакви хипотези?

Сийкрест поклати глава.

— Кейси беше… Всъщност не го познавам добре.

— Освен в игрите.

— Точно така.

— В нощта, когато се отбих, той върна колата на съпругата ви.

— Да.

— Помагаше ли ви?

— Да.

— Макар че не го познавахте добре.

— Хоуп го познаваше.

— Затова ли беше заслужил да кара колата й?

— Да. И аз му бях благодарен.

— За какво?

— За удоволствието, което доставяше на Хоуп.

— Онази нощ той се държа официално с вас. Наричаше ви професор Сийкрест. Опитваше се да изглежда така, сякаш няма лични взаимоотношения.

— Всъщност нямахме.

Майло взе една от снимките, останали на масата.

— Взаимоотношенията не бяха между Кейси и мен, господин Стърджис. Всичко се въртеше около Хоуп. Тя беше… ядрото.

— Едно слънце, две луни.

Сийкрест се усмихна.

— Добре го казахте. Да, ние се движехме в нейната орбита.

— И кой още?

— Никой, доколкото знам.

— Нямаше ли други игри?

— Не ми беше казвала.

— Би ли ви казала?

— Мисля, че да.

— Защо?

— Хоуп беше откровена.

— За всичко?

Сийкрест го погледна възмутен.