Блудната дъщеря [bg]

Когато Ричард се събуди на сутринта след връщането им от Варшава, Флорентина вече бе будна и с нетърпение го очакваше да отвори очи. Каза му, че макар и да я е научил на безброй неща приживе, Джордж продължава да я учи и след смъртта си.

— Какво имаш предвид?

— Джордж завеща всичко свое за благотворителни цели, но никога не спомена нито думичка за факта, че баща ми рядко е правил подобни жестове — с изключение на отделни дарения за полски или политически каузи. Аз съм нехайна точно като него и ако не беше добавил към отчета на веригата бележката за данъчните облекчения заради благотворителност, сигурно тази мисъл никога нямаше да ми мине през главата.

— Знам, че не планираш да пишеш завещание, така че какво си намислила?

— Какво ще кажеш да основем фондация в памет на бащите си? Да съберем двете семейства. Да направим това, което те не успяха приживе.

Ричард седна в леглото и загледа жена си, която тръгна към банята, без да престава да говори.

— „Барон“ може да дарява на фондацията по един милион долара годишно.

— Но единствено от приходите, не от капитала — вмъкна той.

Флорентина затвори вратата на банята, което му даде възможност да обмисли предложението й. Все така се изненадваше на дързостта и замаха, с които тя подхождаше към всяко ново начинание, дори и (както подозираше) да не бе премислила подробностите — като например, кой ще се занимава с ежедневните грижи около подобно начинание. Усмихна се под мустак, когато вратата на банята се отвори.