Ленинград. Живот под обсада

Решихме да изпечем питка. Михме семената в десет води, но тя всеки път беше черна... Какво ли не съм слагал, за да стане за ядене тази маса. Масло с мента, но от него първата питка беше още по-горчива... Да не съм я пресолил(?). Горчи... Намерих капки с нишадър и ананас – капнах няколко. Доста силно те блъска в носа... Сипах лъжица брашно, малко захар, утайката от кафето... Най-после тестото е готово. Меся питки, ръцете ми почерняха, а тестото лепне... Слагам черните като смола пит­ки в тигана... Готово – изпържиха се. Давам да опитат, всички се мръщят.49

Храната по време на блокадата обикновено била във вида на супи, питки, пастети, пача. Понякога супите били най-неочаквани съчетания от „цивилизовани“ продукти и сурогати. Веднъж Василий Чекризов сложил в супата от карфиол и морков солена сланина, а чорба си направил от цвекло и ряпа, като добавил и каша от елда. Това била супа, „прилична“ за есента на 1941 г. (наистина не за всеки и невинаги). През „смъртоносното време“ трябвало да използват и други „продукти“. През декември 1941 г. в семейството на Е. Козлова сварили супа от „кафейна утайка (...използвана), кюспе, една чаена лъжичка масло от самолетна грес и всичко това в микроскопични порции“50. По онова време правили супата много просто: от вода, накиснат хляб, картофени обелки, жито, макарони; ако имали, слагали и дафинов лист. Най-често супите били „по-прости“ – един от хората в блокадата ги сравнил с „вода, с която са измили мазна тенджера“. Тъй като нямали месо, за да направят супите по-питателни, слагали в тях кожа от животни, като предварително я изстъргвали. В къщите по време на обсадата нямало хранителни отпадъци – от остатъците (от пяната, останала при варене на кости) пробвали с мелене, пържене, варене да правят кюфтета, пастети или питки. Ястие от кюспе се смятало за деликатес. „Ако предварително нагрееш на котлона конопено или слънчогледово кюспе и го посипеш с лъжичка захар, не ти трябва никаква халва. По-изискано от торта“ – пише Алексей Пантелеев.51 С удоволствие правели супи от коприва, от киселец и листа от цвекло. Постните супи не били много вкусни и гъсти, понякога слагали вътре парче месо, сол, рициново масло, соево мляко.