![Библия — Нов завет [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
11. и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
12. С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
13. посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
14. Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
15. Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
16. Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
17. като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
18. да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.
19. Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
20. но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
21. Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.
22. Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,
23. именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.
24. Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
25. А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.
26. Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.
27. Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.
28. Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.
29. А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз — но без тия окови.
30. Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях
31. и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
32. И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.
ГЛАВА 27.
1. Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
2. Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3. На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
4. Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
5. и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7. И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
8. И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
9. Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
10. и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.
11. Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12. И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.
13. Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.
14. Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон20.
15. Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.
16. И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;
20
Бурен североизточен вятър.