Дъщерята на разбойника

— Ела, моя любов — каза Бес. — Искам те.

Оливър погледна нагоре.

— Обичам те, Бес — каза той и гласът му преливаше от възхищение. — Обичам те и ще те обичам винаги, цяла вечност.

Вълшебника се размърда неспокойно и тръсна глава, искаше му се да потегли на път. Тогава Оливър се усмихна и се метна на седлото зад любимата си.

— Ние сме благословени, нали, Бес? — изрече той меко, притегляйки я в обятията си.

— Да, моя любов — отвърна Бес, усмихна се и положи глава на гърдите му, сигурна в прегръдките на своя любим.

Клоп-клоп, клоп-клоп.

Подковите на Вълшебника разбудиха призрачно ехо, докато тримата напускаха двора на стария хан.

Клоп-клоп, клоп-клоп.

И те излязоха на широкия път, а огромният призрачен кон се впусна в галоп с развята под лунния блясък грива, с копита, святкащи по сребристата земя, докато ги отнасяше надалеч по дългия път, оттатък хълма, към света, който лежеше отвъд.