Кратка история на почти всичко
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Хаджиниколова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кратка история на почти всичко». Краткое содержание книги:
Бях се сетил за това на следващата сутрин, когато на излизане от парка се отбих за малко в едно място, наречено Емерълд Пул, в Ъпър Гейзер Бейсън. Дос нямаше време да ме заведе там предишния ден, но смятах, че поне трябва да го видя, тъй като Емерълд Пул е историческо място.
През 1965 г. екип от съпрузите биолози на име Томас и Луис Брок, докато били на лятно изследователско пътуване, направили лудост. Изкопали част от жълтеникаво-кафявата шлака, която покривала басейна, и я изследвали за наличие на живи форми. За тяхна голяма изненада, както и накрая за изненада на широкия свят, тя била пълна с живи микроби. Били открили първите в света екстремофили — организми, които могат да живеят във вода, преди смятана за твърде гореща, киселинна или пълна със сяра, за да поддържа живот. Забележителното е, че Емерълд Пул бил и трите, но въпреки това най-малко два вида живи неща — Sulpholobus acidocaldarius и Thermophilus acquaticus, както после станали известни, го намирали за подходящ за живот. Винаги било смятано, че нищо не може да оцелее над температура от 50°C (122°F), но ето че имало организми, които се радвали на такива на вид киселинни води, които били почти двойно по-топли.
Приблизително двайсет години едната от двете нови бактерии на Брок — Thermophilus acquaticus, си оставала лабораторна рядкост, докато един учен в Калифорния на име Кери Б. Мълис не осъзнал, че ензими в нея, резистентни на топлина, могат да се използват, за да се създаде едно химично чудо, известно като полимеразна верижна реакция, която позволява на учените да генерират много ДНК от много малки количества — дори в идеални условия от една молекула. Това е вид генетично фотокопиране и то станало основата на цялата последвала генетична наука — от академичните изследвания до полицейската съдебна работа. Тя донася на Мълис Нобелова награда за химия през 1993 г.
Междувременно учените откривали дори по-устойчиви микроби, сега известни като хипертермофили, на които им трябват температури от 80°C (176°F) или повече. Най-топлоустойчивият организъм, открит засега, според Франсис Ашкрофт в Живот при екстремни условия е Pyrolobus fumari, който живее в стените на океанските гърла на вулкани, където температурата може да достигне до 113°C (235,4°F). Смята се, че горната граница за съществуването на живот е 120°C (248°F), макар че всъщност никой не знае. Във всеки случай, откритието на семейство Брок напълно променило вижданията ни за живия свят. Както ученият от НАСА Джей Бергстрал казва: „Където и да отидем на Земята — дори и там, където изглежда, че съществува възможно най-враждебната среда за живот — щом има вода в течно състояние и някакъв източник на химична енергия, намираме живот.“
Животът, както се оказва, е безкрайно по-умен и адаптивен, отколкото някой въобще е смятал. Това е много добро нещо, тъй като, както ни предстои да видим, живеем в свят, който, общо взето, изглежда, че не иска да бъдем тук.
Част V
Животът във Вселената
Колкото повече изследвам вселената и изучавам детайлите от архитектурата й, толкова повече намирам доказателства, че в известен смисъл Вселената трябва да е знаела, че ще се появим.