Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
Речта ми жъне одобрителни кимания.
— Много разумно. Предлагам Саймън за ковчежник — казва Пол. Номинацията е повторена и гласувана. След безкрайно скучното събрание, завеждам Пол в Нобъл Бар за по питие, успявайки да разкарам тъпака от местната община, който се навърта наоколо с надеждата да бъде поканен. Чашките следват една след друга и малко ни хваща.
— Този пуловер — пита той, — да не е „Роналд Мортисън“?
— Определено — кимам гордо, — но забележи — шотландска вълна, а не Феър Айл.
Зад бара има млада привлекателна сервитьорка, на която пускам най-ослепителната си усмивка.
— Не съм те виждал насам преди.
— Не, започнах от миналата седмица — казва ми тя.
Двама с гаджето се заприказваме за малко, Пол ентусиазирано се включва без ни най-малко да подозира, че правя всичко това заради него. За разлика от тийнейджърските ми години и ранните двайсет, сега си правя труда да се заприказвам с някое гадже, само ако има сериозни изгледи за финансова или сексуална изгода. В Нобъл времето за затваряне идва твърде бързо и след като вече съм напълно наясно, че Пол си пада по чашката и жените, го завеждам в Порт Съншайн, където отварям горния етаж за по едно късно питие.
— Това гадже в пъба беше трепач. Струва ми се, че ще ти се отвори парашута, Саймън.
— Ще ти покажа нещо по-добро — казвам му и му пускам на DVD-то малко от кадрите, които заснехме днес. Пол вдига неволно вежди, което го издава като пълен секс-маниак. Чудесно. Промъквам се бързо в офиса и пускам охранителната камера на запис, като се уверявам преди това, че има заредена празна касета. После намирам видео-касетите от днес и ги занасям при него, бутвайки последната във видеото под големия телевизор на бара.
Невероятният задник на Ники изпълва екрана и ние се изтягаме, наблюдавайки я как духа на Тери, докато той лежи и лиже путката на Мел, която се е надвесила над него. Къдриците на косата му в един момент сякаш напълно се сливат с пичите й косми.
— Това е невероятно… — задъхано казва Пол. — И това го правите тук?
— Да-а, правим пълнометражен филм — обяснявам, докато камерата дава близък план на Ники, която смуче чепа на Тери, а жадните й очи късат душата на зрителя. Това момиче е истинска професионалистка, същинска звезда. И кадърът е добър.
— Тази си я бива, а? — Пол отпива от чашата си и очите му са се изцъклили като на кокер, който бива опъван от ротвайлер. Гласът му изтънява напълно. — Да-а… коя е тя?
— Казва се Ники. Ще ви запозная. Тя е добра моя приятелка, готино момиче, образовано. Студентка е в Университета, истинския Университет — Единбургския, а не измислените университетчета тип „шунда рошава“, дето се нароиха през осемдесетте.
Клепачите му леко се спускат и усмивка набръчква лицето му.
— Дали тя… дали… имам предвид, дали прави и други неща?
— Сигурен съм, че бих могъл да я склоня заради теб.
— Наистина ще съм ти задължен — казва той и веждите му литват към небесата.
Започвам да правя линии кока, само за да видя реакцията му.
— Време е за кока!
Пол ме поглежда с онова стреснато притеснено изражение на младо гадже от извратено порно. Това е изражението, точно когато са й го вкарали в гъза за пръв път и целият свят потенциално ще го научи по видео или Интернет, макар тя да не е имала предвид точно това.
— Смяташ ли, че би трябвало, ъ-ъх… Дали е уместно при дадените обстоятелства…
Ту пускам в ход процедурата — „страшно ще ти хареса“. Ако това копеле не е кока-маниак аз съм фешън-консултант на Мистър Даниел Мърфи.
— Хайде, Пол — усмихвам се, докато правя линиите, — стига си се занасял. Ние сме бизнесмени, образовани копелета. Не сме някакви квартални отрепки. На нас са ни ясни нещата, знаем къде да дръпнем линията, да, и в двата смисъла…
— Ами… Само една малка дискретна линийка… — пуска свенлива усмивка Пол и надига мечтателно вежди.
— Така те искам, Пол! — окуражавам го. — Ние не сме като по-низшите класи, виждал съм ги много тук, вярвай ми. Знаем си мярката. В крайна сметка, това е един малък гъдел, за бога!
Дърпам една здрава, Пол вдига рамене и ме последва. Това не са някакви си деликатни линийки, по-скоро са с дебелината на агнешки бутчета, отколкото на пуделски краченца. Мислех си, че нещастният онанист ще види камерата, която го снима, но очевидно той изобщо не я забелязва.
— Фу-у… Добра стока… — вика Пол и започва да жестикулира и да плещи като откачен. — Шефът ми в агенцията се снабдява с адски чиста стока. От един пич, който лети от Ботафого до Мадрид и после тук. Прекарва стоката в задника си във восъчна капсула. Страшна работа, много яка… но и тази тук си я бива…