Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
Ерик седеше на масата на господаря с лице към залата и разглеждаше Джефри с пламнали очи. Сребърният кинжал проблясваше в ръцете му при всяко бавно, почти лениво движение. Соколът зад него беше настръхнал и толкова неспокоен, че веригата му, оплетена от злато и сребро, все подрънкваше.
Злобните златисти очи на сокола не се отделяха от Джефри. Следяха го и жълтите очи на Стагкилър. Кучешките му зъби проблясваха в светлината на факлите, докато ядеше месото си и скимтеше да го пуснат да ловува.
— Ерик — каза Амбър тихо, — успокой животните си. Джефри ще почне да се безпокои.
— Който стои в свинските лайна, не заслужава да се безпокоим за него.
Рицарите наоколо се разсмяха високо. Вече се бе разчуло, че са намерили непопулярния Джефри гол в кочината. Мълвата се бе оказала по-бърза и от бурен вятър.
Амбър погледна Доминик. Трябваше й помощ, за да обуздае брат си. Доминик гледаше Ерик също толкова загрижено — макар и много по-топло — както Ерик гледаше Джефри.
— Казах на Касандра, че трябва да дойде с нас — промълви Амбър. — Ерик се кани да отреже езика на Джефри.
Доминик изръмжа одобрително.
— Не ми помагаш — каза Амбър недоволно. — Къде е Мег? Бихме могли да използваме някое от нейните успокоителни питиета.
— Тя е в дневната с Ариана — каза Доминик. — Мег не беше добре и не искаше да вечеря в тази врява.
Нещо в тона на Доминик накара Ерик, Саймън и Дънкан да се обърнат към Глендруидския вълк.
— Да не е дошло времето? — попита Дънкан фамилиарно, като стар приятел.
— Не, дотогава ще минат седмици, но нямаме вече търпение да чакаме раждането.
Като в отговор на въпроса на Дънкан, Мег и Ариана влязоха в залата откъм господарската дневна. Ариана отиде при Саймън и застана до него. Без да обръща внимание на някого в залата, тя сложи ръка на рамото му в няма молба за внимание. Мег пък се наведе и прошепна нещо в ухото на Доминик.
Саймън не забеляза как Доминик настръхна цял, защото Ариана взе ръката му и я притисна до бузата си.
— Какво има, славейче? — попита Саймън.
— Нищо. Просто исках да те докосна. Ако не ни гледаше цялата крепост, щях да те целуна силно.
— Зарежи крепостта. Целуни ме.
Саймън плъзна ръка под воала на Ариана и я погали по шията. Докосването до копринената й кожа го замая. Той я притегли нежно и доближи устата й до своите, закривайки милувката от другите зад аметистовата коприна на воала.
Мег отиде при Дънкан, каза му нещо, което само той чу, и се присъедини към Амбър. Докато Мег шепнеше приведена към Амбър и Ерик, Дънкан стана спокойно и се изправи зад Саймън. Саймън не го забеляза, защото дрехата на Ариана бе паднала на краката му и го милваше по бедрата Ариана отвори устни и съвсем леко го погали с език.
Ерик се изправи енергично и тръгна през залата до Амбър. Двамата спряха до Джефри.
Свен погледна Ерик в очите, остави хляба и се отдалечи от масата. За секунди той се смеси с тълпата рицари и скоро се озова до Доминик, готов да изпълни всяка заповед на господаря си.
— Всичко е готово — каза високо Мег.
— Обичам те, Саймън — прошепна Ариана. — Скоро ще можеш да ми вярваш дотолкова, че да ме обичаш и ти.
Тези думи стреснаха Саймън. От първата им бурна нощ, когато най-после станаха истински мъж и жена, Ариана не бе продумала за любов. До този момент той не бе осъзнал, че копнее да чуе отново тези думи.
Пронизаха го едновременно радост и болка. Ариана искаше взаимност в любовта. А той знаеше, че не може да я обича. Никога вече нямаше да даде на жена толкова власт над себе си. Даже на Ариана.
— Славейче мое — прошепна Саймън.
Докато Саймън посегне към нея, Ариана се отдалечи бързо, обърна се и тръгна по дължината на залата към другия край на масата. Рицарите бяха спрели да ядат и се взираха в магьосницата, която бе свалила воала си и косите й бяха разпуснати.
Внезапно Саймън си спомни, че по обичая Мъдрите жени разпускат косите си, когато искат да узнаят нещо или търсят отмъщение.
— Ариана! — извика Саймън.
Тя се обърна и го погледна с нежност и гняв.
— Късно е, Саймън.
— Не!
Саймън понечи да скочи на крака, но тежката ръка на Дънкан, положена на рамото му, го прикова на стола.
— За Бога! — извика Саймън и се помъчи да се освободи. — Остави ме! Трябва да я спра!
Дънкан изръмжа и задържа Саймън на стола с двете си ръце.
— Откажи се — каза Дънкан през зъби — или ще те накарам да поседиш с острие между краката! Както ти ме накара едно време!
— Кротувай — твърдо каза Доминик на Саймън. — Ариана има право на това. Крайно време е истината да блесне!
— Как не разбираш?! — озъби се Саймън, дърпайки се яростно в опит да се освободи от хватката на Дънкан. — Ако това копеле, дето се е пръкнало от курва и свинар, е изнасилило Ариана, аз ще го убия! По дяволите спокойствието на Блакторн!