Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Тъкмо понечи да каже това, когато доктор Алвизио започна бързо да пише нещо на клавиатурата.
— През последните двайсет и четири часа събрах данни от цялата страна. Интересувах се специално от деца и стари хора с увеличен брой на базофилите. Исках да изработя модел на заболяването по този критерий.
Върху монитора се появи карта на територията на САЩ, маркирана в жълт цвят. Границите между отделните щати бяха отбелязани с черни линии. Цялата карта бе изпълнена с малки червени точици. Повечето бяха струпани във Флорида и останалите южни щати.
— Това са старите данни. Всяка червена точица маркира документирани случаи на заболяването.
Дорийн сложи очилата си и доближи лице до екрана.
— После обаче използвах като маркер случаите, в които е констатирано рязко увеличение на броя на базофилите. Така получаваме по-вярна картина за разпространението на болестта в САЩ — каза епидемиологът и натисна клавиш. Картата направо почервеня. Флорида, Джорджия и Алабама се превърнаха в червени петна. Други щати, където преди нямаше нищо, се изпълниха с червени точици.
— Както можете да видите, броят на случаите расте лавинообразно. Много от пациентите не са поставени под карантина, — тъй като при тях не са регистрирани трите общоприети симптома на болестта. По този начин застрашават околните.
Независимо от съмненията си Дорийн усети как нещо в стомаха й се стегна. Дори и доктор Алвизио да грешеше за базофилите, бе постъпил правилно. Ранното установяване на болестта бе от ключово значение. Бе редно всички деца или възрастни с висока температура да бъдат поставени веднага под карантина, дори и да не живееха в горещи райони като Флорида и Джорджия.
— Разбирам идеята ви — каза Дорийн. — Би трябвало да вземем мерки да се въведе карантина в цялата страна.
Ханк кимна утвърдително.
— Това не е всичко обаче. — Той се обърна отново към компютъра. — На основата на тези нови данни за базофилите направих екстраполация. Ето как ще изглежда картината след две седмици — добави и натисна клавиша ENTER.
Цялата южна половина от страната почервеня. Дорийн бе шокирана.
— А ето как ще изглежда след месец. — Ханк повторно натисна клавиша.
Червеният цвят покри почти цялата площ на всичките четирийсет и осем щата.
— Трябва да направим нещо — каза Ханк. — Всеки ден е от критично значение.
Дорийн не можеше да откъсне поглед от почервенелия екран. Устните и пресъхнаха, а очите и се разшириха. Успокояваше я единствено мисълта, че моделът на доктор Алвизио вероятно бе прекалено песимистичен. Все още не и се вярваше, че рязко нарасналият брой на базофилите може да е ранен показател за наличието на заболяването. При все това предупреждението, заложено в модела, бе важно. Всеки ден бе наистина от критично значение.
Пейджърът на кръста й завибрира и й напомни, че войната срещу тази болест трябва да се води с всички възможни средства. Бе Маршал. Бе добавил към номера си числото 911 — Значи ставаше дума за нещо спешно.
— Мога ли да използвам телефона ви?
— Разбира се.
Тя отиде до бюрото му. Докторът се върна при компютрите и моделите. Набра номера на мъжа си. Той вдигна слушалката почти мигновено.
— Лорийн…
— Какво има, Маршал?
Гласът му бе изпълнен с притеснение и страх:
— Джеси не е добре. В болницата съм.
— Какво и е? — попита и стисна по-здраво слушалката.
— Пак има висока температура — отвърна той с треперещ глас. — По-висока отпреди. Освен това в болницата приеха още три деца. И трите са с висока температура.
— Какво… Какво искаш да кажеш? — попита тя, заеквайки. Отговорът на този въпрос обаче и бе известен.
Мъжът й не каза нищо.
— Идвам веднага — успя да смотолеви тя, изпусна слушалката и се помъчи да я върне на мястото й.
Ханк се обърна към нея и забеляза реакцията й.
— Доктор О’Брайън, какво ви е?
Лорийн не отговори. Джеси… увеличеният брой базофили… другите деца. Мили Боже, болестта бе дошла и тук!
Погледна със стъклени очи монитора, върху който САЩ бяха напълно почервенели. Теорията на епидемиолога не бе погрешна. Нито неоснователно песимистична.
— Добре ли сте? — попита разтревожено Ханк. Лорийн бавно поклати глава, без да откъсва поглед от монитора.
Оставаше един месец.
17:23 ч.
Амазонската джунгла
Кели и брат й бяха приклекнали от двете страни на Олин Пастернак. Руският компютърен експерт завинтваше капака на спътниковата комуникационна система. Бе се занимавал с нея цял следобед.