Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Наистина ли ви харесва да изпълнявате командите на този грубиян? Бихте могли да се справите по-добре без него. Не смятам, че Гладстоун е най-надеждният работодател на света.
— Ако имате малко мозък, ще си държите езика зад зъбите — хладно я посъветва Изабел. — Вие не сте нищо друго освен една голяма пречка в цялата тази история. Сега, когато имаме книгата, няма много смисъл да търпим досадница като вас наоколо.
Мърси се зачуди кога ли би трябвало да спомене, че микрофилмът вече не е в страничната корица на „Долината“. Реши да изчака, докато види Крофт. Той можеше да има някаква идея как най-добре да изиграят последния си коз.
Гладстоун видя книгата в ръцете на Мърси и одобрително кимна към Изабел.
— Виждам, че си се реванширала за известна част от проявената напоследък некомпетентност, Изабел. Сега имаме книгата и скоро цялата тази история ще е приключена. Ето — подаде й пистолета, — можеш да се погрижиш за това. Знаеш, че не обичам оръжията. Те са твоя грижа. Дай ми книгата.
Изабел сведе глава в знак, че е чула, и взе пистолета. Тя държеше оръжието доста опитно и направи знак на Мърси да влезе в къщата.
Мърси не смееше да си поеме дъх, докато Еразмъс доста задълбочено оглеждаше „Долината“. Явно това, което видя, не го притесни. Вероятно не ме е счел за достатъчно умна да открия неговата тайна, мрачно реши Мърси.
— Доста сте полезна за някои работи, Изабел — подхвърли Мърси на влизане в мраморното фоайе.
Гладстоун се усмихна широко.
— Изключително полезна, особено когато прави грешки. Изабел е моят телохранител и личната ми прислужница, Мърси. Моята сигурност е нейна отговорност. Също така отговаря и за това винаги да получавам всичко, което поискам. Знае, че ако се провали, в която и да е от тези дейности, вече няма да ми бъде от никаква полза. Доста я изнервихте, мила моя, когато успяхте да измъкнете любовника си от басейна.
Мърси спря и се втренчи в Изабел.
— Ами Далас и Ланс? Просто двама допълнителни слуги?
— Далас и Ланс бяха мои подчинени — отвърна Изабел. — Още като ги наемах, се уверих, че няма да могат да навредят на Еразмъс, в случай че се издънят и полицията ги спипа. Имаха полицейски досиета, които щяха да работят срещу тях, нали разбирате? А и знаехме неща, които не бяха вписани в досиетата им, но които биха пратили и двамата обратно в затвора доживот.
— Държали сте ги под контрол с изнудване?
Гладстоун се усмихна.
— Освен това им плащах много добре. Според мен бяха напълно доволни до неотдавна.
— Вие ги изпратихте да вземат „Долината“ онази нощ в мотела, нали? — попита Мърси.
— Когато научихме, че сте довели някого със себе си, Изабела се разтревожи — миловидно обясни Гладстоун. — Присъствието на Фалконър повдигна няколко притесняващи въпроса. Тя реши да разбере всичко във връзка с вашата малка изненада, като изпрати Далас и Ланс в мотела, за да огледат стаята му. Освен това реши, че може да вземе и „Долината“, за да е сигурна, че не е направена някаква гениална замяна. Ако нещо се случеше, поне щяхме да разполагаме с книгата.
— Но не успяхте да се доберете до нея.
— За нещастие бяхме принудени да се върнем към първоначалния си план, което означаваше да ви пуснем и двамата в имението — каза Гладстоун. — Сметнахме, че ситуацията може да се контролира, а и трябваше да получим книгата. Вие не ни притеснявахте особено, разбира се. Бяхме почти сигурни, че сте само една наивна малка книжарка, която е изкарала късмет с важна находка и иска да сключи най-законна сделка. Поканихме ви лично да ни доставите „Долината“, защото трябваше да се убедим, че не знаете истинските тайни на книгата. Решихме, че ще можем да ви преценим, като ви поканим под собствения си покрив за няколко дни. Искрената наивност и глупостта не са чак толкова трудни за откриване. Но господин Фалконър бе нещо друго. За него не успяхме да научим нищо за краткото време, през което беше там, и това ни се стори опасно.
Мърси преглътна. Не бива да позволявам на въображението си да ме побърква, рече си тя. Трябва да остана спокойна и уравновесена.
— Откъде знаехте, че съм сложила „Долината“ в сейфа на мотела онази вечер?
— Нощният администратор го споменал, когато Далас задал няколко въпроса и му предложил малък подкуп. Служителят също така бил тъй любезен да съобщи на Далас къде държи комбинацията за отваряне. Избрахме този мотел за вас точно защото знаехме, че администраторът има проблеми с алкохола и ще можем да се справим с него. — Изабел я стрелна е лукав поглед. — Далас и Ланс бяха инструктирани да се погрижат грабежът да изглежда като дело на крадец, поискал да задигне всичко, което успее, така че те обраха и няколко от стаите на гостите освен сейфа. Далас решил да влезе и във вашата стая, когато видял, че сейфът е празен. Но вие очевидно сте се събудили в твърде неподходящ момент.