Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
Малко след това Джелиф информира Триумвирата, че ей така, без предупреждение Ейбрахам Брил е отложил за неограничено време издаването на книгата на Фройд. Жалко, каза Дейна. Ами какво ставало с лекциите на д-р Юнг във „Фордам“? Джелиф докладва, че плановете за тях вървели по график и че от „Ню Йорк таймс“ са се свързали с него да им уреди интервю с Юнг.
Дейна се обърна към набития мъж с големите бакенбарди.
— Стар, тебе не те ли бяха интервюирали от „Таймс“?
Изсипвайки една стрида в устата си, Стар отговори, че е точно така, мамка му, а той бил пълен тъпак да им позволи. След това разговорът се насочи към Хари Тоу, по отношение на когото Джелиф бе посъветван да престане веднага с експериментите.
Когато вечерята завърши, Джелиф се уплаши, че с нищо не е успял да повдигне акциите си. Дейна и Сакс дори не му подадоха ръка на тръгване. Но оклюмалото му настроение се подобри, когато поизостаналият Стар го попита дали е чул правилно, че е запазил два апартамента горе. Джелиф потвърди. Двамата пълнички господа се спогледаха, представяйки си танцьорка само по боа, изопната до ледена неотворена бутилка шампанско. Стар изрази мнението, че нещата, за които е вече платено, не трябва да се оставят неизползвани.
— Да не си се побъркал, детектив? — попита кметът Макклелън в кабинета си в четвъртък вечерта.
Литълмор бе поискал екип, който да отиде до кесона на Манхатънския мост и да види защо не работи прозорецът. Двамата бяхме седнали срещу бюрото на кмета. Макклелън бе прав.
— Г-н Литълмор — каза кметът и гласът му хич не бе добронамерен (очевидно се опитваше да имитира тона на военен, усвоен от своя баща) — обещах на този град метро и му го дадох. Обещах му „Таймс скуейър“ и му го дадох. Обещал съм Манхатънския мост и каквото и да стане, ще му го дам, ако ще да е последното нещо, което ще направя през мандата си. Работата там няма да се спира при никакви обстоятелства — нито за една проклета минута. И при никакви обстоятелства няма да се пречи на Джордж Бануел. Чу ли ме?
— Да, сър — каза Литълмор.
— Елизабет Ривърфорд бе убита преди четири дни, а единственото, което сте направили досега, е да загубите проклетия й труп.
— Всъщност аз намерих един труп, ваша чест — каза тихо Литълмор.
— О, да, г-ца Сигел — отвърна Макклелън, — която сега ми създава още повече неприятности от г-ца Ривърфорд. Видяхте ли следобедните вестници? Пълни са със статии за нея. Как може кметът на този град да позволи момиче от добро семейство да се окаже мъртво в куфар на китаец? Сякаш аз лично съм отговорен! Забравете за Джордж Бануел, детектив. Намерете ми този Уилям Леон.
— Ваша чест, с цялото ми уважение — каза Литълмор, — но смятам, че случаите със Сигел и Ривърфорд са свързани. И според мен г-н Бануел е замесен и в двата.
Макклелън скръсти ръце.
— И мислиш, че този Леон не е убил г-ца Сигел?
— Възможно е, сър.
Кметът пое дълбоко дъх.
— Г-н Литълмор, г-н Чонг, когото вие лично арестувахте, е признал всичко преди час. Неговият братовчед Леон е убил г-ца Сигел миналия месец в пристъп на ревност, след като я е хванал с друг китаец. Полицията е ходила в дома на другия мъж, където е намерила още писма от г-ца Сигел. Леон я е удушил. Станало е пред очите на Чонг. Той дори е помогнал да приберат тялото в куфара. Ясно? Сега доволен ли си?
— Не съм убеден, сър — каза Литълмор.
— Ами тогава постарай се, дявол да те вземат, да се убедиш. Искам отговори. Къде е Леон? Била ли е нападната г-ца Актън снощи, или не? Въобще била ли е нападана някога? Аз ли трябва да върша работата на всички? И нека ти кажа още нещо, детектив. Ако още някой ми влети в кабинета, за да ми опява, че Елизабет Ривърфорд е убита от човек, за когото съм сигурен, че не я убил, ще започна да уволнявам. Ясен ли съм?
— Да, сър, ваша чест — беше отговорът.
Милостиво ни пуснаха да си ходим. Когато излязохме в коридора, се обърнах към Литълмор.
— Е, поне кметът твърдо стои зад нас.
— Не аз изгубих трупа на г-ца Ривърфорд — възрази Литълмор и се натъжи — нещо нетипично за него. — Какво им става на всички? Имам игла за вратовръзка, проби от глина, необяснима смърт на строителната площадка, Бануел отговаря на профила, направен от патоанатома, плаши се, когато вижда г-ца Актън, тя казва, че той я е нападнал, а ние дори не можем да слезем долу да видим какво е запушило отвора за изхвърляне на отпадъци.