Сърце от пламък
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърце от пламък». Краткое содержание книги:
А третата пациентка напусна болницата, веднага щом установи, че красивият доктор Уестфийлд, който й бил представен миналата година в Денвър, няма да може да я прегледа.
После много часове наред не се появи никой и Блеър с ужас си представяше как телефоните в града загряват от обаждания и са препълнени със слухове за новата болница. В четири часа следобед се появи рекламен агент с розова микстура, която успешно лекувала „женски болести“. Блеър го посрещна учтиво, но само след пет минути го изгони навън. После започна да сгъва кърпи, по които нямаше никакви гънки.
— Всички искат лекар-мъж — обади се мисис Кребс. — Изискват да ги прегледа пълноценен лекар като доктор Леандър.
— Аз също съм пълноценен лекар — изсъска Блеър.
Мисис Кребс шумно изпусна въздуха от дробовете си и излезе от стаята.
В шест часа Блеър заключи вратата и се прибра в къщи.
Не каза нито дума на Лий за неодобрението, с което градът посрещаше новата клиника. Той не беше пожалил нито усилия, нито средства да създаде тази болница и тя трябваше да му спести разочарованието. И без това си имаше достатъчно грижи.
Напълни му ваната и понечи да излезе от банята, когато той започна да се съблича.
— Остани тук и говори с мен.
Тя смутено остана да го наблюдава как се съблича и влиза във ваната. За нея къпането беше по-интимен процес дори от любовния акт.
Лий се отпусна във ваната и с отсъстващ поглед започна да й разказва за преживяното през деня. Спомена, че е измъкнал от галерията двама мъртви и на място е ампутирал крака на друг миньор. Тя не го прекъсна с нито една дума, докато й описваше колко зле се е чувствал: как му е липсвал чист въздух, как трудно е работил в онзи непрогледен мрак, как е усещал върху гърба си натиска на каменните стени и не е имал никаква свобода на движение в тясната галерия.
— Не проумявам как издържат миньорите, ден след ден слизат в тази тъмница. Таванът над главите им може да се срути всеки момент. Постоянно гледат в очите смъртта, която ги заплашва по всевъзможни начини.
Блеър повдигна крака му и започна да го сапунисва.
— Хюстън смята, че единствената възможност на миньорите да подобрят участта си е да се организират в профсъюз.
— Откъде го е чула? — попита рязко той.
— Тя винаги е живяла в този град — погледна го изненадано Блеър. — Естествено е да знае много неща. Разказа ми, че профсъюзните водачи се промъкват тайно в лагерите и скоро ще има работнически бунтове. И още…
Лий изтръгна гъбата от ръцете й.
— Надявам се, че не вземаш на сериозно подобни слухове. Никой не желае война — нито миньорите, нито собствениците на мини.
— Аз също се надявам. Но не знаех, че вземаш толкова присърце съдбата на миньорите.
— Ако беше видяла това, което преживях днес, ти също щеше да се развълнуваш.
— Нали те помолих да ме вземеш в мината. Може би следващия път ще ме послушаш.
Лий се наведе и я целуна по челото.
— Нека не се караме. Разбери, че не бива да ме придружаваш, когато ходя в мините. Не забравяй, че пациентите в клиниката имат нужда от теб. Чудя се какво ли ни е приготвила тази вечер нашата добра малка икономка…
Блеър се усмихна.
— Моля те, не ме питай дали съм проявила смелост и съм отишла да се осведомя за вечерята. Ще сляза с теб в най-дълбокия рудник, ще понеса дори таванът да се срути над главата ми, но не ме карай да разговарям с мисис Шейнс за готварското й изкуство!
— Като заговори за срутващи се тавани — как се справяш с мисис Кребс?
Блеър отчаяно изстена. Когато Лий започна да се облича, тя произнесе цял монолог на тема мисис Кребс:
— Може би в операционната е ангел, но навсякъде другаде тази жена е същинска вещица — завърши тя.
Лий се облече за вечеря и двамата слязоха долу. През цялата вечер той с усмивка се опитваше да й обясни, че добрите качества на мисис Кребс многократно превишават недостатъците й.
Вторият ден в новооткритата клиника беше още по-отчайващ. Не дойде нито един пациент. А когато Блеър се прибра в къщи, някаква тайнствена личност се обади по телефона на Лий и той веднага излезе. Прибра се едва в полунощ. Промъкна се мръсен и изтощен в леглото и Блеър за пръв път разбра какво значи хъркащ съпруг. Няколко пъти го побутна по рамото, но когато това не даде резултат, рязко го обърна по корем. Дишането му се успокои и тя успя да заспи.
На третия ден, когато Блеър седна зад излъсканото до блясък бюро, камбанката на входната врата иззвъня. Тя излезе в чакалнята и завари там приятелката си от детинство Тиа Манкин. Тия страдаше от упорита суха кашлица.