Нещо прекрасно
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: sequels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо прекрасно». Краткое содержание книги:
Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…
Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…
Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…
Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…
Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407
Половин милион лири… Цяло състояние! Заплащане за доброволно изпълняване на съпружеските й задължения.
Предлагайки й пари, той я принизяваше до нивото на любовниците си. Предлагаше да я купи, когато свършат.
— Недей да си мислиш това — бързо рече Джордан, отгатвайки мислите й. — Ако аз загубя облога, тогава смятай парите като заслужена награда за това, че ми спаси живота.
Тези думи я поуспокоиха и младата жена кимна леко и колебливо.
— Във всеки случай е доста странно предложение…
— Нашият брак бе доста странен във всяко отношение каза сухо Джордан. — И така, налага ли се да напишем договора или ще си имаме взаимно доверие за условията?
— Доверие! — повтори язвително Алекс. — Ти сам ми каза, че ми нямаш доверие. — Бе й заявил това в леглото, а тя го бе помолила да й вярва. Бе му казала, че любовта не може да съществува без доверие. Александра го наблюдаваше и разбра, че той си припомня разговора им.
Джордан се поколеба, сякаш правеше важно решение.
— Смятам — изрече тържествено — да ти се доверя.
Тези тихо изречени думи носеха някакво скрито значение, но Алекс отказа да приеме, че бе умишлено. Опита се да не обръща внимание на топлината в погледа му. Реши, че най-разумното отношение към загадъчния й съпруг би било да запази спокойствие и хладнокръвие, затова учтиво каза:
— Ще обмисля предложението ти.
— Направи го — подкани я той, докато наблюдаваше прислужниците, които сваляха куфари по стълбите. — Две минути ще ти бъдат ли достатъчни? — Кимна към претъпканото фоайе.
— Какво!
— Тръгваме за Хоторн след час.
— Но…
— Александра — каза той, — нямаш избор.
Джордан прокара ръце по нейните, борейки се с желанието да притегли към себе си и да целуне жената, за която знаеше, че вече е негова.
Тя разсъждаваше трескаво, но съзнаваше, че той е прав. Припомни си думите на Роди: „Не сме много плодовито семейство…“
— Добре — съгласи се с нежелание.
После си спомни останалата част от изречението на Роди: „Въпреки че не се дължи на липса на желание…“
— Изчервяваш се — отбеляза Хоук с усмивка.
— Всяка жена би се изчервила, когато така дръзко бъде изправена пред възможността да прекара три месеца в… в…
— Нечувано удоволствие в прегръдките ми? — услужливо й подсказа Джордан.
Тя му хвърли изпепеляващ поглед. Подсмихвайки се, херцогът добави:
— Вземи предвид риска, който поемам. Да предположим, че си загубя ума и остана поробен от тя… от красотата ти? — поправи се бързо. — А после ти ще ме напуснеш с парите ми и всякаква надежда за законен наследник от теб.
— Нали и за миг не предполагаш, че съм способна на такова нещо? — раздразнено се сопна съпругата му.
— Не.
Непоносимата му усмивка и арогантността я накараха рязко да се извърне. Ала Хоук я хвана за ръката, отново я обърна към себе си и съвсем сериозно каза:
— Не и докато не стигнем до съгласие. Приемаш ли облога или ще ми се наложи да те отведа в Хоторн — под охрана, ако е необходимо — и без обещание за награда, ако ме напуснеш след три месеца?
Александра нямаше избор. Погледна го в очите и заяви с явна неприязън:
— Приемам.
— Съгласна ли си с условията?
— С огромно нежелание, ваша светлост — отвърна, издърпа ръката си и понечи да си тръгне.
— Джордан — каза той. Алекс се обърна.
— Моля?
— Името ми е Джордан. Моля те да ме наричаш така.
— Предпочитам да не го правя.
Той я предупреди:
— Любима, внимавай, иначе ще изгубиш облога за по-малко от пет минути. Съгласи се да бъдеш покорна, любяща и сговорчива съпруга. А аз те моля да ме наричаш с малкото ми име.
Очите й хвърляха светкавици, но тя кимна:
— Както желаеш.
Излезе от кабинета, преди Джордан да осъзнае, че бе съумяла хем да си отиде, хем да не го нарече с малкото му име.
Двадесет и четвърта глава
Осем униформени ездачи, носещи кафяви знамена с герба на херцога на Хоторн, водеха шествието, включващо каретата на Джордан и три други, в които бе натоварен багажът им и в които се возеше прислугата. Отзад ги следваха други осем въоръжени мъже. През целия ден, докато пътуваха през красивата провинция и преминаваха през селата, селяните се събираха по пътищата, за да наблюдават знамената, сребристите сбруи, ездачите в златистокафяви ливреи и черната лакирана каляска със златния герб на вратите й.
Подминаха алеята, водеща към дома на Тони, и на Алекс й се прииска да види майка му и по-малкия му брат. Бяха мило семейство, а къщата им бе толкова уютна и приветлива в сравнение със стряскащото величие на Хоторн.