След целувката
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След целувката». Краткое содержание книги:
Въображението й доизгражда картината, и ужасената Раелин избягва от Джеф, от неговата любов и страст.
Съпругът й знае, че е невинен, но трябва да разплете конспирацията около своя брак. Той се възправя с всяка фибра на съществото си срещу предателствата и се бори да върне доверието на своята жена и да завоюва завинаги сърцето й.
Жена му притисна ръката му към гърдите си и му се усмихна нежно.
— Слез при брат си. Искам да поговоря насаме с Раелин.
Брандън разбра, че тя смята да й каже цялата истина и че е по-добре за всички засегнати той да се оттегли от сцената. И най-охотно го стори — предпочиташе да не вижда сълзите, които сигурно щяха да последват.
— Само недей да раждаш, докато ме няма — предупреди я той с някакви остатъци от чувството му за хумор. — Казал съм, че ще бъда с теб до края, а ти знаеш, че държа на думата си.
— Дори и ако припаднеш? — подразни го Хедър и надигна лице, за да получи любяща целувчица.
— Кой, аз ли? — Изпъчи гърди и се посочи с пръст невярващо. — Срамота, мадам! Никога не бих сторил подобно нещо!
— Разбира се, скъпи — мило се съгласи Хедър и стисна ръката му, преди да го пусне да върви.
Когато вратата се затвори зад гърба му, Хедър повика Раелин до леглото си. Но когато лицето на Хедър внезапно се изкриви от болка, Раелин стисна ръката й и тревожно попита, удивена от силата, с която Хедър стискаше пръстите й:
— Мога ли с нещо да облекча болката ти?
Без да може да отговори, Хедър стоически изтърпя, докато контракцията премина. После дълбоко издиша и вдиша още веднъж. Възвърнала спокойствието си, се усмихна на Раелин:
— Няма да продължи още дълго.
— Искаше да говориш е мен — нежно я подкани Раелин.
— Да, скъпа. Просто исках да те уверя, че причината Джефри да стои в Чарлстън си единствено ти.
— Аз? — Раелин се изсмя на това абсурдно предположение. — Но аз почти не съм го виждала, откак напуснах Оукли! Само веднъж дойде при Фаръл, и тогава даже не погледна към мен.
— Това не значи, че Джефри не е мислил за теб. През цялото време около теб имаше негови хора, които да се грижат за безопасността ти, най-вече да те пазят от Густав. Не знам къде са точно, но са винаги близо до местата, където си ти. А Джефри е в Чарлстън, за да е близо до теб, ако възникнат проблеми.
— Изглежда, той просто е постъпвал почтено и благородно, както винаги — сдържано отвърна Раелин. — Или просто ме използва като стръв, за да залови Густав?
— Раелин, скъпа, наистина вярвам, че Джефри те обича. Иначе…
— Ако е така, тогава защо не идва да ме види? — прекъсна я тя, а гласът й трепереше. — Мен ако питаш, тук става въпрос единствено за мъжка гордост. Така никой няма да може да го обвини, че ме е оставил беззащитна, ако Густав отново ме нападне с главорезите си.
Хедър се стегна и притисна ръце към корема си, когато дойде следващата контракция. След малко задъхано рече:
— По-добре повикай Хати. Мисля, че бебето вече ще излезе.
Раелин изхвърча от стаята и тичешком слезе по стълбището, като викаше чернокожата жена. Брандън се изстреля като пощурял от кабинета си и хукна нагоре по стъпалата. А Раелин се закова на мястото си, приковала поглед във високия, красиво облечен, мъж, току-що влязъл в коридора.
Щом погледите им се срещнаха, Джеф кимна за поздрав и бавно се приближи до стълбището, където вдигна на първото стъпало обутия си в ботуш крак. Макар че коридорът внезапно бе станал страшно оживен от прислужниците, хукнали нанякъде кой с кърпи, кой с кофи вода, Раелин стоеше като окаменяла и виждаше единствено мъжа си, докато най-сетне осъзна, че преди няколко секунди Хати е изтичала покрай нея.
— Хедър ще се чуди къде съм — ахна тя. Врътна се, прихванала полите си, и затича обратно нагоре. Усети колко силно се е разтреперила едва когато затвори вратата на спалнята зад гърба си и се облегна на нея. Внезапно почувства коленете си толкова немощни, че едва успя да остане права. Бе стиснала зъби, иначе сигурно щеше да чуе как тракат. Като се укори мислено, че е позволила на мъжа си до такава степен да срине самообладанието й, тя несигурно се приближи към леглото. Най-лошото бе, че сърцето й туптеше като побесняло в клетката на гърдите й, сякаш бе тичала цели километри.
В момента Хедър се мъчеше да изкара на бял свят рожбата си.
Брандън бе до нея, вплел пръсти в нейните. Изглеждаше силен и уверен, докато мълвеше окуражителни слова до ухото й и попиваше капчиците от челото й. Само Раелин забеляза колко силно трепери голямата му ръка — може би дори колкото нейната.
— Браво, момичето ми, добре се справяш — окуражаваше я Хати, докато припряно приготвяше пелените за новороденото.
Хедър отпусна глава назад, когато спазмът премина, известно време диша задъхано, сякаш напълно изтощена. После бавно въздъхна, поуспокои се и се огледа. Едва тогава забеляза, че Раелин стои до края на леглото. Хедър протегна подканващо свободната си ръка и Раелин я пое с просълзени очи.
— Всичко ще е наред — утеши я Хедър с храбра усмивка. Всичко съвсем скоро ще приключи. Няма нужда да се косиш, миличка.