Врагът отвътре
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Данева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Врагът отвътре». Краткое содержание книги:
— Инксуич, след като се консултирах със себе си, стигнах до заключението, че ти си един от най-хитрите и коварни „бибипци“, които някога съм срещал. Не, нека да коригирам твърдението си. Ти СИ най-хитрият и коварен „бибип“, който съм срещал. Мисия, че нашето партньорство ще надмине разкритията на Върховния съд!
— А ти, г-н Бери, си най-порочният и лукав „бибип“, с който някога съм имал привилегията да работя.
Стиснахме ръце тържествено с взаимно възхищение. Бяхме пристигнали на мястото.
— Сега — каза господин Бери, — хайде да отидем и да направим живота на този Уистър толкова „избибипан“ и разбит, че той никога да не може отново да си вдигне главата. Хайде да направим това, без да се съобразяваме с никакво обжалване и да го доведем до максимална присъда!
С какъв само ентусиазъм се запалихме! Бери леко вдигна ръка и посочи небостъргачите, коию се издигаха внушително навсякъде около нас.
— Намираме се в рекламния център на света. Съвсем скоро ще се обадим на Ф.Ф.Б.О. — най-голямата фирма за реклама и връзки с обществеността в Америка. Остави на мен цялото говорене.
— Ф.Ф.Б.О.? — казах аз. — От какво е това съкращение?
— Фатън, Фартън, Бърщайн и Оуз. За квалифицирания човек на рекламата най-важният тест е да може да го каже бързо и без да заеква. Това означава, че си в течение. Но, повтарям, остави на мен цялото говорене. Тъй като съм адвокат, те не могат да ме задържат за лъжесвидетелство или клевета.
Влязохме в огромно, богато украсено фоайе. Метални риби плуваха около стенописите. Приличаха на бозайници.
Асансьорът полетя. Изсипа ни в една малка стая. Нямаше столове. Някакви хора се лутаха наоколо, очевидно бяха пришълци тук и изглеждаха притеснени. Имаше висока клетка от армирано стъкло в еди ния ъгъл, а зад дупката в края на лабиринта седели едно момиче. Стените на стаята бяха тъмночервени. Имаше един горен отвор и можех да видя дулото на пушка с рязана цев, зад която стоеше бдително око. Нямаше никакви табелки или упътвания.
Бери извади някаква карта от портфейла си. Залепи я на армираното стъкло. Момичето трепна.
— Вицепрезидента на Международните връзки с обществеността — настоя Бери.
Момичето грабна един телефон. Изрева в него истерично. След това моментално изкрещя през отвора на лабиринта:
— Етаж 50! Качвайте се направо, г-н Бери!
Хората в стаята се отдръпнаха назад, за да ни направят път.
Качихме се на един асансьор. С ъгълчето на устата си и без да помръдва устни, господин Бери каза:
— Не ми хареса бавният отговор. Разбирам корпоративната им тактика на разтакаване много добре: тук нещо не е в ред. Това може да изиска трета степен. Смъкни шапката си над очите. Така, когато се изкашлям, се направи на много безпощаден. Когато тропна с крак, постави ръка вътре в сакото си, сякаш ще извадиш оръжие. Схвана ли?
Навлизах в света на корпоративните похвати. Казах, че съм разбрал. Внезапно Бери добави:
— Но в никакъв случай не го вади и не стреляй по никого. Ние притежаваме застрахователната компания, която ги е застраховала и не искаме да плащаме вреди. Нека правото на иск за обезщетение при телесна повреда си остане за тях. Тогава полицата ще стане невалидна.
Бяхме пристигнали. Вратата на асансьора се отвори с плъзгане. От двете страни се откри красива приемна.
Две момичета, леко облечени като шаферки, държаха между себе си килим, навит на руло около един прът. Килимът беше червен. Като вървяха заднишком, те започнаха да го развиват, така че ние да можем да стъпваме по него.
Две цветарки, облечени в прозрачно бяло, подскачаха наоколо и изящно разстилаха цветя от кошниците си по пътя ни.
Двама цигулари в унгарски носии вървяха успоредно с нас и свиреха съблазнителни мелодии.
— Мразя тия бибипани рекламни формалности — каза Бери.
— Винаги ли правят това?
— Не. Само за мен. Знаят, че го ненавиждам.
Минахме по дълъг коридор. Двама младежи надуха силно вестителски тромпети, а след това направиха с тях дъга.
Едно момиче в костюм на агънце красиво отвори врата, на която пишеше:
Кабинетът беше затрупан с цветя. Един доста дебел мъж в аленочервен смокинг се аняше и потриваше ръце.
— Аз съм Дж. П. Флагрънт, г-н Бери. Добре дошли. Добре дошли. Добре дошли.
В другия край на стаята три момиченца вдигнаха ангелските си личица и запяха:
8
англ. — крещящ. Б. пр.