Публични тайни
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Публични тайни». Краткое содержание книги:
Когато си купи старата викторианска къща и земите наоколо, тя се зарадва. Дори беше започнал да се занимава с градинарство, ходеше при Бев с ръководства за отглеждане на рози, за почви, за градини. Вече за никого не беше тайна, че здравето му не е в ред, но Пит бе успял да прикрие истинската причина.
Ема се беше опасявала, че турнето ще бъде твърде изтощително за Стиви, но той се справи. Отново пишеше и дори искаше да се присъедини към някои благотворителни инициативи на Брайън.
Сега баща й бе в стихията си. Рокът беше намерил каузата си. В Европа и Америка музикантите се организираха, за да посветят таланта си на нещо полезно. Подпомагането на пострадалите от сушата в Етиопия или на борещите се фермери в Америка — това беше част от сцената на осемдесетте, както политическите каузи и любовта бяха през шестдесетте. Времето на Уудсток беше безвъзвратно отминало. Рокерите сега поемаха каузата на човечеството и я бяха закачили на потните си гърди. Горда беше, че е част от това и от възможността да запечата промените и нейната гледна точка към тях.
В края на пътечката видя сандъче с клюмнали от слънцето теменужки. Поклати глава и ги премести под сянката на стрехата. Очевидно Стиви не беше чел внимателно градинарските си книги.
Натисна звънеца. Колата на баща й не се виждаше наоколо и тя се надяваше Стиви да я разведе из градините си.
Икономката отвори вратата и изгледа Ема подозрително.
— Добър ден, мисис Фриймънт.
Мисис Фриймънт беше с прошарена кестенява коса, прибрана на кок. Беше някъде между четиридесетте и шестдесетте. Якото й като гюле тяло беше облечено в черна вълна. От пет години работеше при Стиви: бършеше кръвта и повръщаното, изхвърляше празните бутилки и си обръщаше главата, когато в задълженията си на икономка се налагаше да контактува със съмнително изглеждащи малки шишенца.
Хората си мислеха, че е предана на работодателя си. Обаче мисис Фриймънт беше предана само на голямата заплата, която Стиви й плащаше, за да не се бърка в работите му.
Когато й отвори вратата, тя промърмори:
— Някъде тук е. Вероятно — в леглото. Още не съм се качвала горе.
„Стара вещица“ — помисли си Ема, но се усмихна любезно.
— Няма значение. Той ме очаква.
— Това не ме засяга — каза мисис Фриймънт и излезе, за да подхване някоя беззащитна маса с кърпата за прах.
— Не се безпокойте — каза Ема в празния коридор, — сама ще намеря пътя.
Заизкачва се по старите дъбови стъпала, като разкопчаваше якето си.
— Стив! Дръж се прилично. Нямам на разположение цял ден.
Харесваше огромната къща, махагоновата ламперия на втория етаж, блестящите месингови поставки и стъклените глобуси. Това й напомняше за един стар филм с Ингрид Бергман, в който Боайе в нетипична за него роля кроеше планове да вкара в лудницата нищо не подозиращата си жена. Сравнението подхождаше дори заради факта, че Стиви беше окачил между аплиците литографии на Уорхолд и Дали.
Чуваше се музика и Ема почука. Почака и след това почука отново.
— Хайде, Стиви. Ставай!
Когато той не отговори, тя бързо и пламенно се помоли да е сам и отвори вратата.
— Стиви?
Стаята беше празна, пердетата — спуснати и въздухът — тежък. Загледа се в неоправеното легло и в бутилката „Джак Даниел“, поставена върху масичката от осемнадесети век. Изруга и тръгна към нея, за да я премести. Беше твърде късно да се спаси политурата на масичката. Бутилката бе оставила бял кръг. Все пак тя я вдигна и постави под нея смачкан брой на „Билборд“.
„Тъкмо се бе пооправил — мислеше си тя, — а сега се налива с уиски. Защо не може да разбере, че това е убийствено за него.“
Дръпна завесите и отвори прозорците. „Значи снощи се е напил. Довлякъл се е до банята и е заспал на пода“ — Реши тя. Отвори вратата към тоалетната.
Кръв. Повръщано. Урина. Зловонието я задуши и тя отстъпи назад. Усети, че й се повдига. Пред очите й причерня. Падна върху стереото, иглата задра плочата и го изключи. Внезапната тишина я удари като плесница. Извика, втурна се напред и се наведе над простряното на пода тяло.
Беше гол и леден. Ужасена, с последни сили го обърна по гръб. Видя спринцовката и револвера.
— Господи, не! — Трескаво го огледа и заопипва пулса му. Нямаше рана, а само белези от иглата. Разрида се от облекчение, когато откри слабия и неравен пулс.