Прелъстен
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстен». Краткое содержание книги:
Развратник, чието разсечено от белег лице и леденосини очи подкосяват краката и на най-силните жени, Адам Савидж, легендарен авантюрист, среща из лондонските вертепи преоблечената Тони, но дори и той не разгадава нейната тайна. Маскарадът прераства в страстно отдаване през една дива и незабравима нощ.
Адам видя, че Ан почти не обърна внимание на белезите му, а съсредоточи целия си интерес върху мъжествеността му. Тя се взира в него толкова продължително, че най-накрая той се развесели. Разтвори широко ръце и заяви:
— Ето ме, идвам, независимо дали си готова или не.
— Готова съм, Адам — отвърна сериозно тя.
Той се хвърли със смях върху леглото и я затисна под тялото си. Обхвана я от двете страни с коленете си и впери усмихнатия си поглед в подобните й на пеперуди очи.
— Русите ти коси изглеждат прекрасно върху черния атлаз, но съм готов да заложа хиляда гвинеи, че си още по-хубава с естествения си тъмен цвят.
Във великолепните й зелени очи блесна изненада.
— Как разбра, че съм брюнетка?
Той поклати глава, впечатлен от наивността й.
— По копринените черни къдрички между краката ти.
— О! — възкликна Тони и бузите й поруменяха. — Колко смешна трябва да ти се струвам.
— Ти си едно омайващо, неустоимо златно съкровище.
— Мм, тогава ме плячкосай.
— Какво скандално разхищение би било това. Само ще те вкуся.
Младата жена наблюдаваше как сръчните му пръсти разкопчават корсажа й, а след това, когато освободи гърдите й, се взря в лицето му. Видя го да облизва устни, пресъхнали внезапно. Изпълни я копнеж да усети отново връхчето на езика му върху устните си.
Сякаш разгадал тайните й мисли и желания, Савидж се наведе напред и пое устните й в своите, като обхвана закръглените й гърди в загрубелите си длани. Докосването му я накара да извика.
Антония не бе и предполагала колко чувствителни са гърдите й. Някога бе мислила, че са малки, но в ръката на Адам те се чувстваха прекрасно. Струваше й се, че нарастват, подуват се и се втвърдяват под ласките му. И станаха толкова приятно чувствителни под загрубялата му кожа, че й се прииска да крещи от удоволствие.
— Тялото ти се разбужда за пръв път в живота ти. Сега ще те разтрия с шампанско. С него ще се почувстваш по-жива от когато и да било преди.
На младата жена й се струваше, че сънува. Наистина ли лежеше в леглото между здравите като мрамор бедра на Адам Савидж, който й предаваше урок по чувственост? Ако бе сън, не искаше никога да се събуди.
Леопардът се надигна на колене, за да достигне една от кристалните чаши с шампанско. Антония вдигна ръце, затвори очи и се протегна блажено, като се наслаждаваше на допира на силните му ръце. Когато отново отвори очи, той сваляше прозрачните й златисти гащички по прекрасните дълги крака. Тялото й се изви и Адам не устоя на изкушението да залепи целувка между бедрата й.
Тя бе истинска наслада за него. Очевидно вече изпитваше удоволствие, а той още не бе започнал истински. Обърна я по корем и започна да разтрива с шампанско гърба й. В началото го почувства студено, но щом дланите му докоснаха гладката й кожа, й стана топло. Масажира я дотогава, докато кожата й се зачерви.
След това ръцете му слязоха към глезените й. Тя наистина притежаваше най-дългите, най-красивите крака, които бе имал удоволствието да докосва. Те като че ли нямаха край и кулминацията им бе в прелестно закръгленото й задниче. Той го разтри с кръгови движения, първо от едната, а след това и от другата страна.
Антония ту стенеше, ту възклицаваше. Опитните му длани едновременно я възбуждаха и караха да се отпусне. Усещането бе съвсем ново и вълнуващо. Възбудата й нарасна още повече, когато устните му се долепиха до кадифената й кожа и той започна да я целува и да прокарва език по нея. Не само дланите, и езикът му беше грапав.
Той се извиваше по нея, като възбуждаше и двамата, а от време на време зъбите му я хапеха лекичко. Тялото й го опияняваше.
— Кожата ти има вкус на шампанско.
Дори в гласа му долавяше дрезгави, грубовати нотки, а топлият му дъх я караше да потреперва. Езикът и устните му не я оставяха на мира, докато най-накрая помисли, че ще полудее.
Тони повдигна ханш, като в същото време сграбчи черните чаршафи. Той я гали с език дотогава, докато тя не се надигна на колене, като повтаряше името му отново и отново.
Обърна я отново по гръб.
— Запазил съм най-хубавото за накрая — изрече младият мъж и покапа малко от течността между гърдите й.
Антония ги усети много чувствителни, когато ръцете му ги обхванаха, сякаш за да ги претеглят, а грубите му палци затанцуваха по ареолите им. Адам прокара език по тях, а след това ги ухапа лекичко и ги засмука. Гърдите й настръхнаха и връхчетата им щръкнаха дръзко и като че ли сами се напъхаха в устата му.
Прелестната й млада красота го възбуждаше. Според него обаче онова, което го караше да изгуби контрол, бе най-вече фактът, че Ан не бе докосвана от друг мъж. Той беше първият и дори трябваше да се бори с нелепото си и смешно желание да бъде и последният. За Бога, та това бе само връзка за една нощ. Тя щеше да изчезне със зората, както впрочем и той, и от случилото се щеше да остане само изпълнен с копнеж спомен.