Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
Лодката не беше голяма и крайниците му висяха навън в позицията, в която през деня ги използваше за борба с вълните. Спеше в хола, докато майка му се заключваше в спалнята. Там беше и единственият климатик, който тихо потракваше от мястото си под прозореца. Помнеше как му ставаше горещо и се обливаше в пот. Кожата му беше изгоряла от слънцето и всяко движение върху пластмасовата лодка му причиняваше болка като от рязко дръпната лепенка върху прясна рана. Това се повтаряше всяка вечер, в продължение на седмици. Това беше тяхната ваканция. Единствената за годината, винаги през лятото, винаги през август…
Пог гледаше прииждащите насреща фарове, но същевременно успяваше да обхване и червения поток от стоп-светлини, който бягаше в обратна посока. Ярки бели и червени очи, носещи се в безбрежния мрак на нощта. Изви глава нагоре и вляво, очаквайки светофарът да се смени. Когато това стана, потокът от коли спря и Пог тръгна да пресича опразненото платно, което водеше на изток. Скоро стигна до другото, запълнено от пътуващите на запад коли, и започна да се промушва сред тях. Добра се до бензиностанцията на „Шел“ и вдигна глава към яркожълтата мида, увиснала високо над главата му. Един старец с торбести панталони зареждаше на близката колонка, а пред тази в дъното се беше изправил друг, също на почтена възраст. Пог напусна сянката и безшумно се насочи към стъклената врата. Влизането му беше отбелязано от малко звънче над вратата. Тръгна право към автоматите за напитки в дъното. Жената на касата не му обърна внимание, заета да маркира пакетче чипс, опаковка от шест бири и неизвестно количество бензин.
Автоматът за газирана вода беше редом с кафе-машината. Той взе пет от най-големите пластмасови чаши с капачета и ги понесе към касата. Чашите бяха изрисувани с анимационни герои, а капачетата бяха снабдени с къси сламки за пиене. Постави ги на тезгяха и вдигна глава към жената зад него.
— Имате ли пластмасови портокали със зелени сламки? Пълни с портокалов сок?
— Какво? — намръщи се жената и вдигна една от чашите. — Вътре няма нищо. Ще си купувате ли голяма сода или не?
— Не — отвърна Пог. — Искам само чашите и капачетата.
— Не продаваме само чаши.
— Това ми трябва — рече той.
Жената вдигна очилата на челото си и се втренчи в него. Какво ли пък толкова ще види? — запита се Пог.
— Казах ви, че не продаваме празни чаши.
— Ако имахте портокалов сок, щях да си купя — отвърна Пог.
— Какъв портокалов сок? — нетърпеливо попита продавачката. — Виждате ли го онзи големия хладилник в дъното? Вътре има всичко, което продаваме!
— Имам предвид едни пластмасови портокали, които приличат на истински и вървят в комплект със зелени сламки.
Върху намръщеното й лице бавно изплува удивление, а яркочервените й устни се разтеглиха в усмивка. Изведнъж му заприлича на онези китайски фенери, дето ги правят от издълбана диня.
— Май се сещам за какво говориш, мамка му! — рече жената. — Едни шибани изкуствени портокали, които ги продаваха пълни със сок! Миличък, тях не ги правят от години! Господи, за нищо на света не бих се сетила!
— В такъв случай ще взема само чашите и капачетата — настоя той.
— Боже, предавам се. Единственото хубаво нещо е, че смяната ми свършва.
— Дълга нощ, а? — подхвърли той.
— Която току-що стана още по-дълга… — Жената се разсмя. — Онези шибани портокали със сламките! — Очите й се извъртяха към вратата, откъдето се появи старецът с торбестите панталони, за да си плати бензина.
Пог дори не го погледна, защото вниманието му беше изцяло ангажирано от жената. Гледаше перхидроленорусата й коса, която блестеше като навито на ролка рибарско влакно, гледаше напудрената й кожа, която приличаше на мека набръчкана кърпичка. Беше сигурен, че ако я пипне, ще получи усещането, че пипа крилцата на пеперуда, от която ще се посипе пудрата. На табелката с името й пишеше ЕДИТ.
— Ще ти кажа какво ще направим — свойски подхвърли Едит. — Ще ти хвана чашите по петдесет цента едната, а капаците ти ги давам даром. Не мога цяла вечер да се занимавам с теб, защото имам и други клиенти… — Пръстът й чукна касовия апарат, чекмеджето се отвори.