Операция „Риба“

Увод в астрологията

Та представи си, читателю, че живееш преди четири хиляди и петстотин години например в Египет. Само преди няколко поколения прадедите ти са дошли край Нил (или Тигър, или Инд — ситуацията е подобна) и са започнали да сеят ечемик или просо, защото близките гори и пасища са започнали да изсъхват, а животните са намалели толкова, че по никакъв начин хората не могат да се изхранят с тях. Не знам какво е предизвикало тези промени, но те са настъпили, при това горе долу по това време почти по целия свят. По онова време пустинята на запад от Нил не е била никаква пустиня, а огромна поляна, по която са пасели големи стада животни. А хората са се изхранвали с тях и не им се е налагало да сеят и жънат. Така е било допреди 4–5 хиляди години, когато тези места започнали да съхнат и животните да изчезват. А хората, за да оцелеят, започнали да сеят и жънат. Е, представи си, че си един от тези ловци, които няма какво да ловуват и щешш не щеш си отишъл край реката, защото само край нея има живот. И понеже животните вече ги няма, ще се храниш с растенията, които растат край реката. Само че и те не стигат, пък и не всички стават за ядене и ти се налага сам да си посееш това което искаш да ядеш. Така че или ще ръчкате — ти и хората около теб — земята с пръчки и ще пъхате в дупките зърна с надежда да поникнат повече отколкото сте напъхали там, или ще мрете от глад. Само че само ръчкане и зариване не стигат. Зърното трябва и да се полива. Това го прави реката — в случая Нил. Само че тая пуста река е толкова капризна, че си се разлива когато й скимне. Някой път ще се разлее точно когато трябва, друг път ще закъснее, трети път ще избърза и от това дето си го заврял в земята нищо не излиза. Съвсем като малко капризно дете. Само че детето можеш да го напляскаш и това обикновено решава въпроса с капризите и лудориите. Нил обаче не можеш да го напляскаш. Можеш само да му се помолиш. И за да си сигурен, че ще ти чуе молбата, ще я подкрепиш с някакъв подарък. Така започваш да си създаваш богове на нещата, които са около теб, и от които ти зависи животът — на реката, на слънцето, на вятъра, на крокодила — да не те изяде като влезеш във водата… А за да се тури някакъв ред в цялата тая каша дето заточва да ти се забърква в нещастната глава трябват хора, които да се грижат молбите ти да бъдат чути, защото ти не си сигурен, че като се молиш на Нил той въобще те чува, а ако те чува дали те разбира — знае ли човек на какъв език и с какви думи трябва да му говори. Разбира се, и преди това ловците са се молели на духовете да им осигурят успешен лов и с това са се занимавали гадателите на племето, но старите духове са били просто обожествените животни — хората трябвало да им се извинят че убиват животното за да се нахранят и толкова. При това често го правели чак след като убиели животните. И сега на север живеят примитивни варвари които си осигуряват прехраната с лов и точно от техните обичаи разбрахме какво е било отношението между хората и духовете тогава. Земеделската работа обаче изисква съвсем различно отношение и разбира се различни богове и обичаи. И съответно хора, които да се разбират с новите богове.