Кулата на лястовицата

Откъм морето духаше силен вятър, корабните платна плющяха; ситен дъждец, като дребна градушка, бръснеше лицата. Водата в Големия канал беше оловносива, набраздена от вятъра и от дъждовните капки.

— Насам, господине. Ако обичате. Лодката чака.

Дийкстра въздъхна тежко. До гуша му беше дошло от морски преходи; тези няколко минути, в които чувстваше твърдия и непоклатим каменен бряг, му бяха донесли облекчение, а сега му ставаше лошо само при мисълта, че отново трябва да се качи на поклащащата се палуба. Но нямаше какво да прави — Лан Ексетер, зимната столица на Ковир, се различаваше съществено от другите столици по света. Пристигащите от морето пътешественици слизаха на каменистия бряг на пристанището в Лан Ексетер само за да се прехвърлят на поредния плавателен съд — изящна лодка с множество весла, вирнат нависоко нос и съвсем малко по-ниска кърма. Лан Ексетер се издигаше върху водата в широкото устие на река Танго. Тук ролята на улици изпълняваха каналите, а цялата градска комуникация се осъществяваше с лодки.

Той се качи в лодката и поздрави реданския посланик, който го очакваше до трапа. Откъснаха се от кея, веслата отмерено удариха водата и лодката се задвижи, постепенно набирайки скорост. Реданският посланик мълчеше.

„Посланик — машинално си помисли Дийкстра. — Колко години вече Редания изпраща посланици в Ковир? Сто и двайсет, не по-малко. Вече сто и двайсет години Ковир и Повис се смятат в Редания за чужди страни. Но не е било така винаги.“

Редания открай време смяташе териториите, намиращи се на север, покрай залива Пракседа, за своя собственост. Ковир и Повис бяха — както се говореше в третогорския кралски двор — апанаж22 в рамките на кралството. Поредните управляващи там апанаж-графове се наричаха Тройдениди, тъй като произхождаха — или поне твърдяха, че произхождат — от един общ прародител, Тройден. Принц Тройден бил роден брат на краля на Редания Радовид I, който по-късно получил прозвището Велики. Още в младостта си този Тройден бил сластолюбив и много пакостлив тип. Мисълта, че с годините тези качества ще се развиват, ужасявала всички. Крал Радовид — който не бил изключение в случая — мразел брат си като чума. И за да се отърве от него, за да го отдалечи колкото се може повече от себе си, той го назначил за апанаж-граф на Ковир. Защото нямало как да го отпрати по-надалеч от Ковир.