Сплавта на закона

„Трябва да си поприказвам с него за това — помисли Уаксилий, докато крачеше по перона. — Но не днес“.

Днес имаха други грижи.

Уаксилий спря до Уейн и погледна на юг. Към града, накъдето бе отпътувал чичо му.

— Доста интересна книжка — каза Уейн и прелисти страниците. — Трябва да я прочетеш. За някакви зайчета е. Те говорят. Направо да се шашнеш.

Уаксилий мълчеше.

— Е, чичо ти ли беше? — попита Уейн.

— Да.

— Ама че работа. Но ти дължа един петак.

— Хванахме се на двайсетачка.

— Да, но ти ми дължиш петнайсет.

— Така ли?

— Ами да, за другия бас, на който се хванахме. Че в края на краищата ще ми помогнеш срещу Изчезвачите.

— Не помня такъв бас.

— Защото те нямаше, когато се хванахме.

— Нямало ме е?

— Аха.

— Уейн, не можеш да се хващащ на бас с хора, когато ги няма.

— Мога — заяви Уейн, прибра книгата в джоба си и се изправи. — Ако е трябвало да са там. А ти трябваше да си там, Уакс.

— Аз… — Какво да отговори? — Ще бъда. Вече винаги.

Уейн кимна, застана до него и се загледа към Елъндел. В далечината се виждаха върховете на двата съперничещи си небостъргача; други, по-ниски сгради, очертаваха центъра на разширяващия се мегаполис.

— Знаеш ли — каза Уейн, — винаги съм се чудел какво ли ще е да дойда тук, в цивилизацията. Не си давах сметка.

— За какво? — попита Уаксилий.

— Че всъщност тук са най-дивите земи на света — рече Уейн. — Че в планините сме си живели много по-спокойно.

Уаксилий неволно кимна.

— Уейн, понякога говориш много мъдро.

— Туй е, щот’ мозъкът ми е много развит, друже — отвърна Уейн. — И ражда само премъдрости. Понявга де.

— А през останалото време?

— През останалото време гледам да не се напрягам. Щот’ ако взема да се замисля, шъ побегна назад, дет’ нещата бяха по-прости. Схващаш ли?

— Схващам. Но ще трябва да останем, Уейн. Чака ни още работа.

— Ами добре, да видим каква ще я свършим. Както винаги де. Уаксилий кимна, бръкна в ръкава си и извади тънка черна книжка.

— Туй к’во е? — попита любопитно Уейн.

— Бележникът на чичо ми — отвърна Уаксилий. — Вътре са всички назначени срещи и разни други записки.

Уейн подсвирна.

— Как го взе? Тупна го по рамото?

— Съборих чините от масата.

— Браво. Радвам се, че съм те научил на нещо полезно през всичките тез’ години. Какво му остави в замяна?

— Заплаха — каза Уаксилий и отново погледна към Елъндел. — И обещание.

Щеше да се погрижи да изпълни и двете. Както е прието в Дивите земи. Когато някой от своите премине на страната на лошите, твой дълг е да оправиш нещата.