Лиценз за убиване

Обикновено ФБР нямаше правомощия в случай като този, но Рап беше с ранг на федерален агент и ако се окажеше, че експлозията е била причинена умишлено, Бюрото щеше да се заеме с разследването. За момента обаче задачата на Макмахън и агентите, които беше довел от местния отдел на ФБР във Вашингтон, беше да проследят полицаите да не унищожат някоя улика. Шерифският отдел на Ан Аръндел се финансираше прилично и се състоеше от професионалисти. Макмахън често беше работил с местните сили за сигурност и знаеше, че да се изтърсиш и да се държиш като важна клечка не се приемаше много добре от местните, а само затрудняваше още повече и без това сложната ситуация. Той се подпря на правителствения си седан и отпи от изстиналото кафе. Шерифът се приближи и спря на няколко крачки от него. Макмахън го познаваше от Оперативната група за борба с тероризма на окръг Колумбия и Балтимор. Шерифът го заговори и макар че Макмахън не беше съгласен с него, търпеливо го изслуша.

— Казвам ти, Скип, знам, че е трудно да се повярва, но почти всяка година имаме такива експлозии. Обикновено в това време няма никого в къщата, но се случва и да пострада някой.

Макмахън погледна към димящата купчина руини, бившия дом на Рап.

— Пат, ще повторя само още веднъж. Хора като Мич Рап не се взривяват случайно.

— А терористите не инсценират нещастни случаи. Сам го каза. Те си падат повече по автоматите, камикадзетата и гръмките вестникарски заглавия. Не се опитват да прикриват убийствата си като битови инциденти.

Сам Макмахън трябваше да признае, че и на него му беше трудно да проумее всичките тези несъответствия. Шерифът беше прав: терористите обичаха показните убийства, които им осигуряваха челните места в новините. Макмахън нямаше задълбочени познания по взривно дело и пиротехника, но засега местните специалисти твърдяха, че всичко сочи за взрив на пропан. Той искаше да е напълно сигурен и затова се обади в централата и поиска да му изпратят специалисти по експлозиите. Те бяха най-добрите в света и ако не откриеха нищо, едва ли щеше да е в състояние да докаже, че взривът не е бил нелепа случайност. Ако наистина ставаше дума за битова експлозия на газова бутилка, ФБР щеше да си опакова багажа и да се върне във Вашингтон. Оставаше само да се погрижат за застраховката.