Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Даниела беше твърдо решена да направи всичко възможно този звяр да не се събуди никога.
Мазната вода лениво се плискаше край дебелите дървени стълбове. Плаващият град на Хака поскърцваше в нощта. Оттатък струпаните една до друга джонки водата се оцветяваше в алено, жълто и зелено, двигателите на огромния джъмбо тихо боботеха. По ярко осветените му палуби се виждаха самотни фигурки на закъснели туристи.
Тцун-Трите клетви се изправи на носа на джонката си. Току-що беше изкачил тясната стълбичка към палубата, напуснал кабината спалня, където се беше любил с Неон Чоу. Тя го помоли да остане до нея, залепила влажното си бедро до тялото му, излъчваща топлината на току-що отминалия секс. Той се подчини, изчака дишането й да стане дълбоко и равно, после бавно се надигна и тръгна да се изкачва към палубата.
Насочи поглед към средата на кораба. Под централната мачта седяха три-четири от децата му, оправяха рибарските мрежи и тихо разговаряха.
Добри деца, въздъхна в себе си той. Не искам да изгубя нито едно от тях. Извърна глава, за да прикрие овлажнелите си очи. Нека духът на Белия тигър ме закриля, но това не ме прави егоист! А просто любящ баща…
Усети леко разклащане и разбра, че някой се качва на борда. Извърна глава й видя тъмния силует, който се приближаваше към него. Позна го по походката.
— Опасно е да идваш тук — прошепна той, когато силуетът се приближи.
— Прецених, че едва ли ще е удобно за теб да се видим на определеното място — отвърна новодошлият. — Затова предпочетох да дойда тук.
— Той идва — промълви Тцун-Трите клетви. — След всичките тези години най-сетне напуска Пекин.
— Не мога да повярвам, че брат ни ще направи подобно нещо — поклати глава другият.
— Утре ще се сложи край на „юн-хюн“, или поне на тази част от него, която познаваме ние…
Силуетът помръдна, шарените светлини от джъмбото се плъзнаха по лицето му.
— Това означава, че всички части на „фу“ най-сетне ще се съберат — посочи Т. И. Чун. — И търговската война трябва да бъде прекратена.
— Петдесет години преследваме тази цел — разпалено отвърна Тцун-Трите клетви. — Войната беше необходима, иначе другите тайпани щяха да ни заподозрат в заговор. Без нея никога не бих създал „Пак Ханмин“, а сър Джон Блустоун не би станал твой партньор. Никога нямаше да купим толкова много компании: складовете „Тан Шан“, танкерите на Донели и Тун, „Саут чайна електроникс“, металургичните заводи „Фан Ман“. Всички наблюдаваха битката между нас и това ни даде възможност да сложим ръка на допълнителните ресурси, необходими за „юн-хюн“…
— Сега трябва да намерим отговор на един последен въпрос: какво ще стане, след като се съберат всички части на „фу“? Аз нямам този отговор и от това следва, че „юн-хюн“ все още не е завършен…
— Кой притежава четвъртата част на „фу“?
— Утре ще разберем, това е последната тайна на големия ни брат. Но отсега е ясно, че трябва да притежаваме всичките части, иначе нямаме нищо…
Т. И. Чун насочи поглед към морето, лицето му беше тъжно.
— Нищо — повтори след брат си той. — Това е съвсем непосредствена опасност… А виж до какво ни доведе „юн-хюн“!
— От години живеем разделени, никой не знае за кръвната ни връзка, не можем нито да я демонстрираме, нито да сближим своите семейства! Вместо това ти излагаш осиновената си дъщеря на смъртна опасност, а аз съм принуден да живея в компанията на усойница като Блустоун!
Тцун-Трите клетви тежко въздъхна.
— Ако не знаехме какво значи дълг, едва ли щяхме да се различаваме по нещо от презрения „гуай-лох“ — мрачно промълви той.
Т. И. Чун извърна глава и се изплю зад борда.
— Трябва да ти призная, че понякога страшно много ми се иска да бъда варварин — промърмори той.
— Нека забравим проблемите си — усмихна се леко Тцун. — Нека се радваме, че големият ни брат е победил враговете си в Пекин. Това означава, че „юн-хюн“ ще изпълни своето предназначение, че ти и аз заедно с останалите жители на Хонконг можем да въздъхнем с облекчение. В противен случай бяхме обречени, въпреки петдесетгодишната отсрочка, която успя да постигне брат ни… Битката не е приключила. Убеден съм, че на север има и други, които желаят да видят прекрасния ни град под комунистическо управление.
Т. И. Чун пристъпи към брат си, раменете им леко се докоснаха.
— Трябва да го пазим добре, докато е тук — промълви той. — Както от драконите, така и от шибаните представители на властта. Разкрият ли истинската му самоличност, всичко пропада. Петдесетгодишният му труд отива по дяволите!