При реките на Вавилон
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «При реките на Вавилон». Краткое содержание книги:
— Нима? И откъде получихте тези данни, генерале?
Теди сви рамене. Хората в продълговатата зала зашушукаха. Тази малка сграда с червен керемиден покрив имаше дълга история. Някога в нея се беше помещавал Орденът на тамплиерите. През Втората световна война англичаните я бяха използвали като затвор за германски граждани, заподозрени в шпионаж или съчувствие към нацистите. Яков Хауснер бе пратил тук много немци, ала Ласков не го знаеше. По време на мандатния период в нея се беше намирал британският военен щаб. По някаква случайност в съседната зала бяха разпитвали Теди като заподозрян в участие в нелегалните израелски военновъздушни сили. И ето че отново стоеше тук. Пресъхналата му уста му напомняше за целия му живот. Някои биха го нарекли вълнуващ и романтичен. Той го наричаше бурен и опасен. Защо не бе приел принудителното уволнение? Можеше да остави правителството да мисли за местонахождението на мирната мисия. И щеше да го направи, ако сред изчезналите не беше Мириам.
— Добре, генерале — каза премиерът. — По-късно ще се върнем на въпроса за източника ви на информация. — Той пъхна носната си кърпичка в разкопчаната яка на спортната си риза и попи потта си. Министър-председателят бе висок, слаб мъж със странни нервни навици. В момента например късаше на парченца лист хартия. — Е, как предлагате да използваме вашето… осенение?
— Предлагам още сега — довечера — да пратим разузнавателен самолет до Вавилон — високо и ясно отговори Ласков. — Да направи снимки и да обиколи района. Ако са там, ще се опитаме да им покажем, че самолетът е наш, като прелетим ниско, за да ги обнадеждим. Трябва да го следва ударна сила, изтребителите E-14 за подготвителен огън. После десант с транспортни самолети C-130, ако има къде да кацнат. В противен случай — парашутен десант. Или хеликоптери. Това е проблем на армията. Ако разузнавателният самолет потвърди присъствието им, влиза в действие ударната сила.
Премиерът почука с молив по масата.
— Ще възразите ли, ако се обадя на йорданския крал и му кажа, че пращам въздушна армада над суверенното му кралство? — Избухна смях и министър-председателят го изчака да утихне като опитен актьор. После се наведе напред. — И на иракския президент, за да му съобщя, че между другото нахлувам в страната му и имам намерение да бомбардирам Вавилон — просто заради едно време.
Министър-председателят имаше остро чувство за хумор, но след като развесели депутатите и генералите, той насочи вниманието си към Ласков и всъщност беше по-открит за идеи, отколкото средният политик.
— Господин премиер — отвърна Теди, — със сигурност съществува такъв план за извънредни ситуации. Къде очакваме да открием мирната мисия? На брега на Херзлия ли? И какво възнамеряваме да правим, след като ги намерим?
Премиерът се отпусна назад и лицето му помрачня.
— Наистина разполагаме с планове за спасителни операции. Но Ирак е в списъка на страните, които не са достатъчно приятелски, за да ни сътрудничат изцяло… и са достатъчно недоброжелателни, за да ни обявят война.
— Съжалявам, господин премиер, но като всички генерали, аз не разбирам от политика.
— Като всички генерали, вие отлично разбирате от политика и просто не искате да се обременявате с политически проблеми. Не ми се правете на невинен, Ласков. Положението с Ирак ви е ясно. Сега първо трябва да се обадим в Багдад.
Теди леко кимна, за да покаже, че приема заслужения укор, но не отстъпва по всички въпроси.
— Господин премиер — възбудено каза той, — откога оставяме безопасността на израелските граждани в ръцете на чужди правителства?
— Те се намират на чужда територия, генерал Ласков.
— Ами Уганда?
— Друго време, друго място.
— Все същата стара игра. — Той дълбоко си пое дъх. — Вижте, западногерманските десантници го направиха в Сомалия. Ние в Уганда — и пак можем да го направим във Вавилон.
Министър-председателят ядосано изсумтя.
— Наистина първо трябва да се обадя, ако не възразявате. — Той се наведе напред. — А и дори да са във Вавилон, нямаме представа в какво състояние се намират. Мъртви ли са? Живи? Пленници? Вижте, генерале, склонен съм да ви вярвам. Заседаваме от трийсет часа и сме адски уморени — а вие нахлувате тук с вик „Вавилон!“ и ние ви даваме думата. Всяко друго правителство най-малкото щеше да ви изхвърли навън. — Той отпи от чаша кафе.