Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
Джъстис разтърка главата си.
— Разбира се, извиняваш се на нея, а аз съм този, който за малко не уби.
Джак леко се подсмихна.
— Вероятно си го заслужил.
— Достатъчно — заповяда Вен. — В случай, че вие двамата сте забравили, намираме се в средата на вражеската територия. Джъстис провери изходите и виж дали не идва още някой. Не вярвам да не са чули суматохата, която се разигра тук, но е възможно този проклет рубин да ни е заглушил. А това е плюс за нас.
Той се намръщи, когато Джак се изправи небрежно и голият му задник лъсна.
— Сложи някакви дрехи, Джак — нареди той, като посочи убития шифтър. — Може би панталоните на този тук ще ти станат.
Джак се ухили отново.
— Добре. Ти си също толкова лош, колкото и човеците със своята прекалена стеснителност от гледката на малко гола плът.
— Не е нужно — каза Ерин. После тихо запя нещо и една сребриста спирала се уви около Джак. Миг по късно, той стоеше изправен и напълно облечен в тъмни панталони и риза, и я гледаше намръщено.
— Благодаря ти. Но това ми напомня, че твоите магически сили се увеличават, вещице — каза Джак. — А ако някой или нещо ти даде повече сила, отколкото можеш да контролираш?
— Не се притеснявай за моите сили, шейпшифтъре — поряза го тя и Вен отново чу гласа на богинята.
Джак наклони глава внимателно.
— О, аз се притеснявам за всевъзможни работи.
Вен пристъпи между него и Ерин, като стисна дръжката на меча си с ръка.
— Не с нея, не сега и въобще никога — каза той решително.
За момент почти си помисли, че тигърът ще го предизвика, но вместо това Джак се приближи и заговори толкова тихо, че Вен едва долови думите му:
— Тя не е сама, Вен. Аз имам двойствена природа по наследство и от натрупания опит мога го да разпозная. Бъди предпазлив и внимателен.
След като не видя нищо друго, освен откровеност в очите на Джак, Вен кимна и отстъпи назад, а после отиде при Ерин и сложи ръка на кръста й.
— Готова ли си?
Тя го погледна и за момент в очите й съзря единствено Ерин.
— Целуни ме, Вен. Моля те, целуни ме, в случ…
Той прекъсна думите й, като я целуна с цялото отчаяние, стаено в душата му, но прекъсна целувката им по-скоро отколкото му се искаше. Вкусът й беше на светлина, амброзия и дом и той почти забрави къде се намират. Почти. На вражеската територия, напомни той на примитивните страсти, които владееха тялото му и го караха да поеме устните й отново.
— Ще трябва да си поговорим за този твой деспотичен характер — вместо това каза той. — Когато… не ако, а когато излезем от тук.
Тя се усмихна слабо.
— Запиши го в списъка с нещата, заради които те обичам, Вен. Искам да го знаеш.
Сърцето му се разтуптя при тези думи.
— Аз също те обичам, Ерин Конърс. Дори не си помисляй да ме оставиш. — Тя се усмихна отново, но после животът и топлината изчезнаха от изражението й и неговата певица на скъпоценни камъни стана студена в ръцете му и се отблъсна от него.
— Сега, боецо на Посейдон. Ние ще върнем „Сърцето на нереидата“ сега.
Леденият глас на двойствената й същност прокънтя в ушите му. Той пристъпи пред нея и те тръгнаха към блестящата светлина.
Куин знаеше, че звукът на кънтящата камбана оповестява нещо важно, но не беше сигурна какво. Надяваше се това да е нещо свързано с камъка, който Ерин и Вен търсеха и шумът да означаваше, че са го открили.
Но без значение какво означаваше, тя имаше предчувствие, че късметът й я беше напуснал заедно с последния, отшумяващия звън на камбаната. Даниъл и Калигула бяха налетели отгоре й с оголени зъби и тя не беше сигурна, че този Даниъл е същия онзи, когото тя познава. Вампирът имаше червени и силно разширени очи и тя можеше да види единствено опасността, която се излъчваше от Дракос, когато отправи страховития си поглед в нея.
Толкова за надеждата.
— Смятате ли да се биете за мен момчета? — изтананика тя. — От мен не е останало много. Кльощавка жена, вероятно с недостатъчно количество нулева отрицателна кръв. Или, всъщност беше „А“ положителна. Май това е нещо, което човек трябва да знае в наши дни.
Тя се усмихна на Даниъл, търсейки някакъв скрит знак, че това е маска, наложена от двойствената му игра. Но единственото, което видя в очите му, беше нейната собствена смърт. Или дори по-лошо. Бъдещето й като един от безчувствените мъртъвци, които Калигула така обичаше да прави част от кръвното си потомство.