Вирикониум

Таласъмите нападнаха, белите им крайници блестяха в настъпващата тъмнина. Убонидус хвърли с все сила топката-светкавица срещу тях и в същото време промълви могъщо заклинание за унищожение.

Отекна силен гръм, който едва не спука тъпанчетата на ушите му. Блесна непоносима ярка светкавица, синьобялата й светлина пращеше и обгаряше очите на нападателите.

Убонидус, който знаеше много добре какво да очаква, бе закрил очите си с ръце, за да се предпази от болезнения, ослепителен блясък на експлозията. Но таласъмите до един изпопадаха по земята, закривайки с ръце огромните си оцъклени очи. Крещяха и виеха от болка, блестящи искри светлина парализираха очните им нерви, лишавайки ги от зрение и разсъдък. Хванали главите си с ръце, те ги блъскаха в скалите на прохода.

Когато ефектът от експлозията отмина, Убонидус видя, че всички таласъми са временно неутрализирани. Сега бе моментът да избяга. Метна се на гърба на гущера и заби пети в дебелите му хълбоци.

И сега разбра, че при всичкия си ум и опит бе допуснал огромна грешка — бе забравил да защити златния гущер от изгарящия блясък на светкавицата. Сега бедният звяр бе толкова сляп, колкото и таласъмите. Дългият му раздвоен език се показваше и скриваше с голяма бързина, дъхът му свиреше като парна свирка. Блъсна се в една скала и замря, не знаеше накъде да продължи.

— О, Пут, Понс и Пазодолла! — простена отново старият магьосник.

Трябваше да мисли и действа бързо. Налагаше се да изостави импровизирания си жребец. Не след дълго ефектът от заслепяването щеше да премине, ако желаеше да се спаси с бягство, трябваше да тича със собствените си хилави крака, и то веднага.

Скокна от гърба на гущера и хукна. Сандалите му пляскаха, дългите поли на бозавокафявата му роба се оплитаха около костеливите му колена. Всичките му вълшебства бяха в една кошница, здраво привързана към гребена на гущера. Нямаше време да се бори със собствените си възли, затова грабна само най-важното, дебела, омазнена, прастара книга с магии, която напъха в широкия си пояс.

Тичаше с все сила, бе въпрос на живот и смърт.

Не след дълго отново чу вцепеняващите писъци на таласъмите. Обърна глава и видя дългите белезникави сенки да подскачат подир него като гумени топки.

Спря и се обърна с лице към нападателите. Бръкна в кесията на кръста си и хвърли шепа оплитащи мрежи. Всяка от тях, щом докоснеше земята, избухваше тихо от малко зеленикаво зрънце в огромен облак паяжина, многобройните й краища полетяха във всички посоки, захващайки се изключително здраво за скалите и другите препятствия, попаднали на пътя им. За миг проходът бе преграден от огромна маса изключително здрави зеленикави нишки.