Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
Ярко би дал дясната си ръка да се докопа до сина ми. Така де, убил бях брат му в Норлес, баща му — в Призрачния, и му бях отнел наследството. А и жаждата за отмъщение се предава по кръвен път в моето семейство. Сигурно яздеше предрешен като гвардеец. Вероятно бе убедил капитаните, че само така ще се опази от мен. Или пък капитаните го бяха скрили някъде в обоза, който пътуваше зад нас в края на колоната. Да го намеря нямаше да е лесно.
— Защо не си ни казала досега? — попита Миана, ръцете ѝ стискаха Катеринините до побеляване. — Той можеше да нападне всеки от нас.
— Уилям не е под защитата на гвардията — казах аз. Ярко не би рискувал живота си, нападайки мен, но спокойно би могъл да убие сина ми и да разчита, че гвардията ще го защити от моето отмъщение. Подобна възможност сигурно му се струваше особено привлекателна. Голям майтап.
— Ще сложим и него под защитата на гвардията! — извика малко пискливо Миана. Катерин примижа, но дали заради неприятния звук, или защото Миана я стискаше силно, не разбрах.
— Децата не могат да бъдат съветници или представители — каза тя. Знаеше правилата не по-зле от мен. На пейката отсреща старците закимаха.
— Но… — Миана млъкна, когато ѝ връчих детето ни и се придвижих към вратата. Подадох се наполовина през прага и ревнах на Макин да дойде. Той се появи след броени секунди.
— Искам ви всичките около каретата. Ярко Ренар е в златна броня и търси начин да се докопа до принц Уилям.
Макин хвърли поглед към най-близките гвардейци и отвърна:
— Лично ще го убия.
— Недей. Пази го мирът. — Казах го и се зачудих чий живот бих жертвал срещу смъртта на Ярко. Махнах на Макин да се приближи и се наведох още над разкаляните коловози, за да ме чуе само той. — От друга страна, винаги съм знаел, че не случайно държа Райк при себе си. Кажи му, че ако убие Ярко, ще получи сто златни дуката. И че като го убие, най-добре да си плюе на петите.
Макин кимна и обърна коня си.
Извиках след него:
— Сто златни и пет арабски жребеца. — Стори ми се някак подходящо.
— Ти! — извиках на най-близкия гвардеец. — Доведи ми Харан.
Мъжът със златния шлем кимна и пришпори коня си към челото на колоната.
— Дай ми Макин и Мартен и ще тръгна към Ренарските планини — тъкмо казваше Миана зад гърба ми.
— Бих ти дал не само тях, а Райк, Кент и Горгот в допълнение, но това пак няма да гарантира безопасността ви, Миана. Твърде далече сме и от дома ни делят земи, където не ни обичат.
Докато капитан Харан се довлече с още двама офицери от гвардията, Катерин и Миана спореха шепнешком, но разгорещено, а Уилям вмъкваше по някой негодуващ писък.
Харан вдигна забралото си.
— Крал Йорг.
— Искам да говоря с Ярко Ренар — казах аз.
— Ярко Ренар е под моя защита. Посъветвах го да стои далеч от теб, за да избегнем неприятности.
— О, мога да те уверя, капитане, че ще стане много по-неприятно, ако не го доведеш при мен.
Харан се усмихна.
— Йорг, водя близо петстотин от най-добрите императорски войници с изричната цел да попреча на теб да нараниш Ярко и да попреча на Ярко да нарани теб. Работата ни е да заведем поверениците си във Виен. По мои сметки имаш точно четирима мъже, които могат да въртят оръжие, така че защо не ни оставиш да си гледаме работата?
— За теб съм крал Йорг, капитан Харан.
Четиримата мъже, които беше споменал, междувременно се бяха приближили. Всъщност разполагах само с трима, защото Горгот сам си беше шеф и можеше да подкрепи както мен, така и гвардията.
Ударих с длан отстрани по каретата и тя спря с полюшване.
— Би ли ми подал онова там, лорд Макин? — И посочих арбалета на Нубанеца, привързан към седлото на Барт.
Взех арбалета, стъпих в калта, пресякох пътя и спрях на тревата отстрани. Наведох се да натегна тетивата. Всички ме гледаха.
— Гвардейците ти имат задачата да защитават мен, лорд Макин и моите съветници? — Не вдигнах поглед.
— Да — каза Харан.
— И при какви обстоятелства биха вдигнали ръка срещу мен?
Знаех правилата, но исках да ги чуя от Харан.
— Стрела — рекох, протегнал ръката си. Макин шляпна желязна стрела в дланта ми.
— Ако се опиташ да нараниш някой от Стоте, техните съветници или представители. — Жребецът на Харан изцвили нервно и удари с копито в калта.
— Макин, би ли бил така добър да се отречеш от клетвата си като мой знаменосец и свързаната с това закрила? Просто за да е ясно кой какъв е. — Сложих стрелата на мястото ѝ.
— Отричам се.
Вдигнах глава, задържах погледа на Харан, претеглих го за последен път.