Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
— Здрасти! — извика Баркус и се втурна напред заедно с другите. — Време е да умреш, Еднооки!
Едноокият вдигна ръка в почти небрежен жест и пред братята на Вейлин изригна огнена стена, която ги накара да залитнат назад. Тя се проточи от единия до другия край на стаята и се издигна от пода до тавана, плътна преграда от виещи се пламъци.
— Обичам огъня — каза едноокият и обърна пак ъгловатото си лице към Вейлин. — Обичам да го гледам как танцува, доста е красиво, не намираш ли?
Вейлин се опита да бръкне под плаща си за ловджийския нож, но откри, че ръката му само трепери неконтролируемо.
— Силен си — отбеляза едноокият. — Обикновено хората изобщо не могат да помръднат. — Хвърли поглед към Френтис, който гледаше ококорен, със стичаща се от раните му кръв, а голото му тяло се напъваше с всички сили да се изтръгне от вървите.
— Дошъл си за него — продължи едноокият. — Ти си онзи, който той разправяше, че щял да дойде да ме убие. Ал Сорна, напаст за Черните ястреби, гибел за наемните убийци, потомък на Военачалника. Чувал съм за теб. А ти за мен? — Дари го с невесела усмивка.
За своя изненада Вейлин откри, че все още може да плюе. Плюнката попадна върху ботушите на едноокия.
Усмивката изчезна.
— Виждам, че си чувал. Какво ли, питам се? Че съм престъпник? Главатар на престъпниците? Вярно е, разбира се, но само отчасти. Без съмнение ти се е наложило да убиеш няколко от моите хора, за да стигнеш толкова далеч. Не се ли зачуди защо те не побягнаха? Защо се страхуваха повече от мен, отколкото от теб?
Едноокият приклекна, доближи лицето си до лицето на Вейлин и изсъска:
— Дошъл си тук с меча си, братята си и кучето си, и нямаш никаква представа за пълната си незначителност.
Завъртя лице, излагайки на показ черния камък в орбитата си.
— Простено ти е да мислиш, че това е проклятие. Но то всъщност беше дар, чуден дар, за който трябва да благодаря на младия ти брат. Ах, каква сила ми даде! Достатъчно, за да се наложа над всички отрепки в този град. Станах крал на крадците и главорезите, започнах да ям от сребърни блюда и да утолявам похотта си с най-добрите курви. Имам всичко, което човек може да желае, и все пак откривам, че не мога да забравя едно нещо, нещо, което смущава сънищата ми… — Стана и тръгна към Френтис. — Болката от това как едно пале, родено в канавките, заби нож в окото ми.
Френтис се гърчеше във въжетата, лицето му бе изкривено от ярост и омраза. Вейлин долавяше приглушените ругатни, които се опитваше да бълва през парцала, запушил устата му.
— Той не пожела да говори, знаеш ли — каза едноокият през рамо на Вейлин. — Трябва да се гордееш с него. Отказа да сподели тайните на Ордена ви, макар че сега, когато си тук лично, смея да кажа, че въпросите ми ще получат изчерпателни отговори. — Опря ножа в гърдите на Френтис и натисна лекичко, така че върхът да потъне на сантиметър в плътта, после прокара резка надолу до ребрата. Белите зъби на Френтис се впиха в парцала, когато закрещя.
Вейлин се опита да се подпре на ръце, да премести ледените си сковани крайници под гърдите си, а после да се надигне.
— О, не си прави труда — каза едноокият и се извърна от Френтис с окървавен нож в ръка. — Вързан си здраво, уверявам те.
Стиснал зъби, Вейлин успя да се оттласне от каменния под. Цялото му тяло трепереше от усилието.
— Наистина си силен! — каза едноокият. — Но не мога да допусна това.
Същата ледена скованост го сграбчи отново, изпълни ръцете и краката му, плъзна по гърдите и слабините му и го накара да рухне омаломощен на пода.
— Усещаш ли силата ми? — Едноокият стоеше над него. — Отначало ме плашеше, дори човек като мен могат да го побият тръпки от взирането в бездната, но страхът избледнява. — Вдигна ножа, оцапан с кръвта на Френтис. — Сега вече знам тайната. Знам как да стана неуязвим за всички врагове. — Докосна с пръст острието на ножа и близна капката кръв. — Кой би си помислил, че е толкова просто? Да бъдеш крал на престъпниците изисква проливането на много кръв. През отминалите години се къпех в нея, докато търсех жертви, за да утоля гнева си към твоя млад брат тук. И докато се къпех в кръв, открих, че силата ми расте, така че сега дори толкова силен човек като теб не може да устои на волята ми. Казаха ми, че съдбата ти лежи друга…
Кейнис се метна през огнената стена, стиснал с две ръце високо вдигнатия си меч. Замахна надолу, щом нозете му докоснаха пода, и острието съсече едноокия от рамото до гръдната кост. На лицето на почти разполовения мъж се изписа пълно изумление.