Синът на Нептун
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Героите на Олимп #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Синът на Нептун». Краткое содержание книги:
— Какво… — отвори уста Пърси.
— Някои от тях искат да избягаме — отвърна Хейзъл. — После ще ти обясня.
Втората амазонка, на която попаднаха, не бе толкова дружелюбна. Тя бе в пълно бойно снаряжение и блокираше входа към тронната зала. Копието й полетя към тях със светкавична скорост, но този път Пърси очакваше атаката. Той извади Въртоп и влезе в битка, а когато амазонката се опита да го промуши, стъпи настрана, сряза оръжието й на две и я тресна по главата с дръжката на меча си.
Тя се строполи на земята като чувал с картофи.
— Всемогъщи Марсе! — възкликна Франк. — Що за техника беше това? Не съм виждал нищо подобно в лагера.
— Гърците си имат свои номера, приятелю — ухили се Пърси. — След теб.
Влязоха в тронната зала. Хила беше отзовала стражите си, както бе обещала. Хейзъл се втурна към клетката на Арион и прокара амазонската карта през ключалката. Жребецът веднага изскочи навън, цвилейки триумфално.
Пърси и Франк отстъпиха назад.
— Този… питомен ли е? — заекна Франк.
Конят гневно изцвили.
— Не мисля — отвърна Пърси. — Току-що каза: „Ще те стъпча до смърт, глупаво китайско канадче“.
— Говориш конски? — изуми се Хейзъл.
— „Китайско канадче“? — потресен бе Франк.
— Говоренето с коне е умение на Посейдон — обясни Пърси. — Ъъ, искам да кажа на Нептун.
— Тогава с Арион ще се разберете чудесно — зарадва се Хейзъл. — Той също е син на Нептун.
— Моля?! — пребледня Пърси.
Хейзъл щеше да се разсмее на физиономията му, ако не бяха в такава опасност.
— Важното е, че е бърз. Може да ни измъкне оттук.
— Трима души на един кон? — Франк не бе очарован от идеята. — Ще паднем, а може и да го забавим…
Конят отново изцвили яростно.
— Ау — каза Пърси, — Франк, конят каза, че… Знаеш ли, няма да го преведа. Както и да е, според него има колесница в склада и той иска да я тегли.
— Там! — извика някой от края на тронната зала. Дузина амазонки нахлуха, следвани от мъже в оранжеви костюми. Когато видяха Арион, отстъпиха незабавно към бойните мотокари.
Хейзъл скочи на гърба на жребеца и се ухили на приятелите си:
— Помня къде видях тази колесница. Следвайте ме, момчета!
Тя насочи коня към по-голямата пещера и пръсна тълпа от слугите на амазонките. Пърси събори една от жените воини, а Франк повали още две с копието си. Хейзъл усещаше, че Арион няма търпение да развие пълна скорост, но имаше нужда от повече пространство. Трябваше да излязат навън.
Хейзъл попадна на патрул от амазонки, които побягнаха с ужас при вида на коня. И този път Хейзъл почувства, че мечът й е с правилна дължина. Тя го размахваше срещу всеки, дръзнал да я приближи, и нито една амазонка не се осмели да я предизвика.
Пърси и Франк тичаха след нея, докато най-после намериха колесницата. Арион спря до нея и Пърси му постави юздите и хамута.
— Правил ли си това преди? — попита го Франк.
Пърси не отговори. Ръцете му летяха. За нула време всичко бе готово. Той скочи на колесницата и извика:
— Франк, качвай се! Хейзъл, давай!
Зад тях се чу боен вик. Цяла армия амазонки се изля от склада. Отрера се бе качила на боен мотокар, а сребърната й коса се вееше, докато тя насочваше прикачения арбалет към колесницата.
— Спрете ги! — кресна тя.
Хейзъл пришпори Арион. Те ускориха през пещерата, пръскайки щандове и мотокари по пътя си. Покрай главата на Хейзъл профуча стрела, а нещо избухна зад нея. Тя обаче не обърна глава, за да види какво.
— Стълбите! — изкрещя Франк. — Няма как един кон да изтегли колесница по… О, БОГОВЕ!
За тяхно щастие стълбището беше достатъчно широко за колесницата и Арион дори не забави ход. Той се втурна нагоре по стълбите, а колесницата затрака нещастно подире му. Хейзъл няколко пъти погледна назад, за да е сигурна, че Франк и Пърси не са изпаднали по пътя. Кокалчетата на юмруците им бяха побелели от стискане на перилата, а зъбите им тракаха като на черепи за Хелоуин.
Най-сетне стигнаха преддверието. Арион мина през главните врати и изскочи на площада, събаряйки няколко бизнесмени в костюми.
Хейзъл почувства напрежението в гръдния кош на жребеца. Чистият въздух го подлудяваше, нямаше търпение да се затича. Но Хейзъл дръпна юздите му.
— Ела! — извика тя към небето. — Къде си? Трябва да бягаме!
За един ужасен миг тя се уплаши, че харпията е прекалено далеч и не може да ги чуе. Че се е изгубила или е пленена от амазонките.