Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
В сърцевината на облака той се натъкна на инструкции, от които научи, че целта за неговото съществуване е проста, зловеща и античовешка.
Съществата, създали облака, бяха прекосили далечните покрайнини на Млечния път само веднъж, преди осем милиарда години — много преди обикалящите около земното слънце огнени късове да се превърнат в планети. Докато пресичали галактиката, тези неканени гости разположили тук свои оръжия със забавено действие — гигантски газообразни стражи, истински самонасочващи се мини, за да ги защитават от появата и развитието на технологична цивилизация, която би могла някой ден да възникне в този отдалечен кът на вселената.
Защото се страхували, че оставена да еволюира безпрепятствено, подобна цивилизация би могла бързо да разкрие тайните на междупланетните пътешествия и да се превърне в съперник и дори враг на древната раса, която господствала над времето, пространството и вселената. Облакът бе нещо като ужасяваща и смъртоносна визитна картичка — самозадействащо се и самозадвижващо се изцяло автономно оръжие, предназначено да задушава и убива всяка нововъзникнала и потенциално опасна биологична форма на живот.
Джеръм узна също, че от близо пет милиарда земни години облакът не е получавал нови инструкции от господарите си. Вероятно цивилизацията, която бе създала и изоставила това страховито оръжие, на свой ред бе изчезнала. А междувременно облакът бе продължавал да изпълнява своята опустошителна функция, бе изпращал лъжливи радиосигнали и бе чакал да примами новопоявилите се цивилизации и да получи от тях развълнуван отговор.
А Земята бе попаднала в тази смъртоносна клопка и сега предстоеше да заплати неизбежната цена.
Арктическата екипировка не бе рутинно снаряжение на австралийската армия — частите й не бяха подготвени за действие при температури от минус петдесет градуса.
Но трите верижни, боядисани в бяло машини, които се носеха по замръзналата повърхност на Коралово море край североизточните брегове на Австралия, изглеждаха съвсем подходящи за заобикалящите ги условия.
Мартин Смол, австралийският министър-председател, бе изслушал внимателно молбата, отправена от американския президент. След като научи, че облакът е радиочувствителен, той издаде необходимите разпореждания и само час по-късно трийсет и шест командоси от австралийските специални части се натовариха на всъдеходите и поеха в указаната посока, след като се снабдиха с всички необходими припаси. Разположени в един правителствен бункер северно от Куинсланд, те бяха само на час и половина път по замръзналата повърхност на океана от остров Орфиъс.
— Островът е пред нас, сър — провикна се сержант Мъри, известен с прозвището Борсука, щом на хоризонта се показа централният хълм на частното владение на сър Чарлз Ходжисън.
Капитан Колин Райдър вдигна бинокъла си и огледа стърчащите антени на предавателите.
После се обърна и заговори на десетината мъже, сгушени във всъдехода. Всички носеха специални костюми и кислородни бутилки и бяха въоръжени с автомати и гранати.
— Това е целта — трите антени на хълма — каза на хората си, въпреки че вече бяха преминали инструктаж в базата. — Не искаме да се стига до стрелба, но антените трябва да се свалят. Малки заряди, без пиротехнически ефекти, сержант.
Сержант Майк Ауебо се ухили и вдигна палец. Раницата му бе натъпкана с пластични експлозиви.
Всъдеходът излезе на сушата и пое нагоре по склона. Корпусът му заподскача по неравния терен. На няколко метра го следваха другите две машини.
Капитан Райдър подаде глава през отворения люк и погледна към антените на хълма. Бяха се уговорили да излизат на връзка помежду си само в краен случай. Докато се озърташе, един куршум удари бронята на всъдехода и рикошира в небето.
Райдър се вмъкна в машината, а командосите пъхнаха цевите на оръжията си в стрелковите отвори отстрани.
— Не стреляйте! — нареди Райдър. — Почакайте. — После се обърна към сержант Мъри. — Ето ги там. Борсук, покажи се отгоре и ги стресни малко.
Командосът се подаде от люка и изчисти с ръка натрупания върху тежката картечница сняг. Завъртя я в полукръг и пусна няколко кратки откоса към снега около входа на централната постройка.
Райдър на свой ред се подаде през втория люк и махна с ръка на другите две машини да ги следват. Механик-водачът бе насочил всъдехода право към бункера на върха. Двигателите ревяха оглушително.